В самото навечерие или иначе казано броени часове преди да настъпи Денят на хумора и шегата в изложбената зала „Поломие” в Лом дружество „Будители” в област Монтана, със съдействието на Община Лом, уреди самостоятелна изложба с карикатури на известния в Българския Северозапад, че и не само в него, карикатурист Тодор Деков. Председателят на дружеството, литературният критик Юлий Йорданов – член на Съюза на българските писатели, поздрави госта, поднасяйки поздравителен адрес от Управителния съвет на дружеството, след което му направи творчески портрет.
Всъщност това е двадесет и първата самостоятелна изложба на популярния Маестро. Тя се отличава с изключителен сарказъм и жигосване по актуалните и злободневните теми на нашето време. След откриването на изложбата Тодор Деков и Юлий Йорданов си поговориха откровено, с което влязоха в творческата Светая светих на художника. Предлагаме ви фрагмент от разговора.
- Господин Деков, кое беше онова нещо, което ви накара да се захванете с рисуването?
- Предварително никой не може да предусети съдбата си. Спомням си, че като ученик в пети клас за първи път рисувах на сцената в родното ми село Златия. Беше така нареченото “концертно рисуване”. Нямате представа колко вълнения изпитах тогава. Та, дори ги помня до днес. Може би това беше началото... Всичко останало за жалост вече е история. Радвам се обаче, че реализирах мечтата на майка ми, която е рисувала навремето и явно тази дарба и аз от нея съм наследил.
- Кога необходимостта да се рисува се превръща в професия?
- Рисуването, превърнало се вече в професия, почувствах едва, когато започнах да се занимавам със сценография в театъра. Всичко друго, което правех, се оказа творческа необходимост.
- А как се озовахте в сценографията?
- С удоволствие все още си спомням как като ученик за коледните празници си организирахме на село театрален колектив. За трите дни подготвяхме едноактни пиеси за всяка вечер. Аз разбира се, подръчно и при примитивни условия измислях някакви кулиси, които използвахме по различно предназначение. Ни най-малко предполагах, че един ден ще се занимавам със сценография. По-късно като войник попаднах в маскировъчна рота, към която вече бях художник. Занятията ми бяха да изработваме временен декор на къщи, камиони, църкви, дървета и други. И оттук се получи някаква закваска за бъдещето ми в театъра. През 1969 година ме приеха в театъра в Монтана, още с неговото основаване. Благодарение на тогавашния директор Тодор Пройков бях първият назначен на щат човек, за което съм му завинаги признателен. Работех като художник-изпълнител. В театъра дойде големият актьор и човек Иван Кондов. Той ми възложи и проектантска дейност. С него съм се трудил повече от две десетилетия в различни театри на държавата. В тази област, разбира се, станах носител на четири престижни награди. И... така вървя и до ден днешен. В храма на Мелпомена имах възможността да се трудя съвместно с много и то с най-известните режисьори. През това време пък и ми се създадоха предпоставки да допълвам онова, което ми липсваше. Така се учех в практическата академия на Мелпомена, защото за жалост социалното ми състояние не ми позволи да уча в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Вземах участие във всички национални и международни сценографски изложби. Беше ми много приятно, независимо от ниското образование, което имах, се чувствах добре между всички тогавашни асове на това изкуство. И до днес не мога да се откъсна от театъра, макар и да ме съпътстват немалко трудности - работа много пък хонорарът малък - ми е хубаво и изпитвам удовлетворение.
- Имате ли любима тема за рисуване?
- Да си призная всички теми са ми любими. Не мога да си кривя душата, защото с еднаква любов се отнасям към тях. Е, разбира се, различни са проблемите, които възникват при тяхната реализация. Към някои реагирам бързо - например шаржа и карикатурата. И това е съвсем естествено, защото те са най-динамичните, и авторът трябва да ги осъществява със същата динамична скорост. Пък и от страна на зрителя, който е консуматор на тези произведения, ги възприема визуално и мисловно. Към всички останали жанрове трябва да се подхожда с необходимата времева осмисленост и развитие. Например скулптура, плакат, сценография, реклама... Не зная, може би ще прозвучи странно, но към всички жанрове се отнасям с еднаква любов. Така е било едно време - така е и днес.
- Какво за вас означава творческият импулс?
- Творческият импулс за мене зависи от проблема в жанра, за който в момента трябва да реализирам творческото си въображение, а реализацията и изказа оставям на задочния почитател. Много се чувствам щастлив, когато съм добре разбран. Посланията ми са към всички. Измервам хората по умосъдържание, а не по постопритежание.
- Кога изпитвате задоволство, че сте постигнали успех в творчеството си?
- Когато видя и усетя усмивката на отсрещния!
Нагоре