В края на седмицата преди празника „Свети Дух” Монтана бе домакин на поредната научна конференция „Българският Северозапад: минало съвременност”, организирана от Общината, Българската академия на науките, Регионалния академичен център и Регионалния исторически музей. Форумът премина под знака на 50-ия рожден ден на Института по тракология към БАН. Модератор на първата сесия бе чл.-кор. проф. д-р на историческите науки Александър Костов.
С поздравление се обърна кметът на Община Монтана Златко Живков, който благодари на всички представители на академичната общност за присъствието и подкрепата.
Председателят на ХХХIХ Народно събрание доц. д-р Борислав Великов се обяви за разширяване дейността на Регионалния академичен център извън сферата на културно-историческото наследство.
В научната конференция се представиха с доклади и научни съобщения по 26 теми историци в сформираните две секции, свързани с различни периоди от миналото на Северозапада и неговите особености.
Интерес предизвика докладът „Потомък на чипровските въстаници от 1688 година продължава делото им”, изнесен от почетния краевед на Съюза на краеведите в България
Юлий Йорданов - председател на дружество „Будители” в област Монтана, литературен критик, член на Съюза на българските писатели. „Чипровци - известното заради разцвета си в духовно и индустриално отношение като „Цветето на България” - е и място на революционери. От това бунтарско гнездо изхвърчават немалко борци за национални и социални правдини, нетърпящи да ги гази омразният ботуш на османлиите. Борбата за национално освобождение в средата на ХVII век се оглавява от Петър Богдан и Петър Парчевич, които първоначално разчитат на помощ от западните съседи и папата, но остават разочаровани и започват самостоятелна подготовка за народен бунт – заяви Йорданов. - Сред бежанците, отправили се на север, са и някои от близките на бунтовниците. Някои от тях намират живот в Ломския край. Сред тях са и предците на Воеводата Дядо Цеко Петков. От преданията на неговите роднини се знае, че те са преселници от Кипровец, избягали от родния си край след въстанието през 1688 година. Дори сред фамилните реликви още се пази една сабя, на която трудно, но все пак се чете годината 1688. Народът ни казва „Кръвта вода не става”. Нейната правота доказва със съществуването и живота си Воеводата Дядо Цеко Петков. Роден в село Дългошевци на 10 март 1807 година той извървява своя 74-годишен жизнен път в схватки и люти битки с омразните османлии-турци. Раняван 28 пъти той не сломява своя дух, а смело се сражава във въстанието в Северозападна България през 1850 година, в Кримската война 1853-1856 година, Сръбско-турската война 1876 година и във войната между Руската и Османската империя 1877-1878 година. И като народен закрилник е отровен по нареждане на ломски чорбаджия.”
Нагоре