Най-после – книга за Камен Луков, българският военен композитор и диригент от с. Копиловци, община Георги Дамяново! Доайенът на монтанските краеведи Славко Григоров отдаде дължимото на маестрото благодарение на окуражаването и спонсорството на земляка проф. д-р Иван Гаврилов. Писало се е и досега за крупния музикант, но след книгата „Капитан Камен Луков – музикален диригент и велик българин“ със сигурност ще се пише много повече и то предимно от експерти. Причината не е само в армейския марш „Весел и в боя“, който и днес е официален церемониален марш на българската армия още от края на Първата световна война. Причината е и в огромното музикално наследство от над 1000 музикални творби предимно за духов оркестър в архива на БАН, както и хорови песни, хора, ръченици, китки, романси, музикални картини и оперети.
Роденият в с. Железна Славко Григоров отдава четвърт век от живота си на Чипровския край, никога не прекъсва връзката си с него, изследва миналото му, като увековечава в своите 10 книги най-значимото за Копиловци, Железна и Чипровци. Коренът на изследователя е от Копиловци и когато през 1985 г. се честват 110 г. от рождението на Камен Луков, краеведът заживява с мисълта, че този забележителен човек трябва да излезе от забравата.
Кой е Камен Луков? Рано останал сирак, той постъпва на 16 г. като музикантски ученик в оркестъра на 5. пехотен Дунавски полк в Русе. След 4 години го изпращат на двегодишен курс в Одеската музикална консерватория, като едновременно с това работи и за своята материална издръжка като докер, обущарски работник и прислужник. През 1905 г. е назначен за военен капелмайстор в Ловеч на мястото на освободената длъжност от Панайот Пипков. Неговият музикантски взвод повдига духа на войниците по време на трите балкански войни, като в Първата световна война е ранен и самият той, останал с пареза на двете ръце до края на живота си през 1949 г.
Впечатляващ е случаят, когато английската войска прекратява стрелбата и с парламентьор измолва партитурите на свирения по време на боя марш, композиран на фронта.
Два духови оркестъра свирят на сватбата на цар Борис III, като единият не случайно е на Камен Луков.
Във втората част на книгата са публикувани партитури и текстове на малка част от произведенията на музиканта с опит за анализ на структурата на неговите маршове. От написаното се разбира, че маршовете не са изградени по определена схема, но почти всички започват с мобилизираща интродукция.
В книгата са включени доклади от честванията в Ловеч и с. Копиловци, посветени на Камен Луков, а също изказвания и оценки на личността и творчеството му. Накрая са приложени снимки от архива на композитора, от архива на читалището в родното му село и от откриването на паметника му в Копиловци.
Композиторската и диригентската дейност на Камен Луков е трайно вградена в музикалната картина на България през първите десетилетия на ХХ век, защото той е един от нейните стълбове. Това е творецът, който като Дико Илиев късно се открива, но със сигурност като него скоро ще заеме мястото си, което му подобава – на забележителен, ярък и неповторим Маестро на България.
Наталия ИСАЕВА
Нагоре