В началото на лятото почитателите на стойностната белетристика на Лом имаха възможността да участват в представянето на втората книга „Краят на лятото”. на разказвача Александър Александров, който на 24 март тази година беше приет за член на Съюза на българските писатели, Началото на церемонията постави актьорът Михаил Меракчийски, който прочете едноименния разказ, дал заглавието на книгата.
Александър Александров е уловил специфична метафора и я е превърнал в основа на своята творческа изповед – каза специално пристигналия в Лом академик Владимир Зарев, представяйки творбата. - Разказвайки своите безхитростни, привидно простички истории, той успява по един незабележим начин да оживи няколко протекли десетилетия, да ги изтръгне от небитието и забравата. Разкази като „Мисията за една цигулка“, „Краят на лятото“, „Магарешко тръне“, „Лето с бръшлянова биография“, „Цано и Хонза“, „Насаме с миналото“, „Направление“, „Задушница“, „Отче наш“, „Моята, на вуйчо и на хан Аспарух”, „Крайна гара“ протичат сякаш едновременно в миналото и в настоящето, те взаимно се преплитат, продължават се, наслагват се в съзнанието на читателя и ни внушават истините за българския национален характер, оставят впечатлението за истинност и преживяно откровение.
Своята гледна точка за новата книга сподели с аудиторията и литературният критик Юлий Йорданов - член на Съюза на българските писатели. „Да се приземиш във вселената на разказвача Александър Алекксандров е чудесно явление. Това приземяване си е чисто пътешествие, в което се озоваваш някакси ненадейно, напускайки днешния ни изпълнен с толкоз нерви и отрицателни емоции делник. И не бива да се изненадвам от тукашната атмосфера, защото наративът на разказите в сборника „Краят на лятото” ме среща с какви ли не персони, които още от първото изправяне с тях лице в лице, де да знам защо ми стават симпатични.
Чета разказите и си мисля за този екзистенциализъм, с който съм се отправил към квинтидеята на автора. Близостта със случилото се дълбоко влиза в мен – читателя и аз усещам с всичките си фибри посланието, хвърлило моста между писателя и четящия. И това ми дава основание за съпоставка. Четейки „Краят на лятото”, сърцето ми се изпълва със сладостна нега от чаровността на обрисуваната със замаха на вещ художник природа на героите. Ама краските толкова са сгъстени, късовете човешка орис така са пресъздадени, сякаш не чета лист хартия, а се докосвам до натуралното осезание на субектите, което ще ме хване за ръката и ме посвети в своето тайнство – заключи критикът.
Интересни мисли изказаха педагозите Васил Божинов, Екатерина Николова и Катина Тулешкова.
Развълнуван от жеста, който литературният клуб „Кръстьо Пишурка” при народното читалище „Постоянство 1856” в Лом прояви към него, Александър Александров разказа за вълнението и радостта, с които е писал разказите.
Нагоре