Регионалната библиотека „Стилиян Чилингиров” в Шумен навърши юбилей. Отбелязвайки своята стотна годишнина, тя стана домакин на XXXII годишна конференция на Българската библиотечно-информационна асоциация. Форумът се проведе под наслов „Библиотеки, медии, социални мрежи – практики и резултати“ и бе открит от Анета Дончева, председател на Управителния съвет на ББИА. Приветствие към участниците на събитието отправи зам.-кметът по образование и култура на община Шумен Найден Косев.
В рамките на два дни бяха представени доклади в пет тематични направления: електронни медии и библиотеки; медийна грамотност и медийна култура в библиотеките; маркетинг на библиотечни услуги и ресурси в социалните мрежи; ролята на библиотеките за отворената наука и социалните научни мрежи; комуникацията потребител – библиотека в социалните мрежи.
Обмен на добри практики и постигнати резултати, както и възможности за сътрудничество в проектни и културни инициативи, споделиха библиотечни специалисти от Българската библиотечно-информационна асоциация, от Университета по библиотекознание и информационни технологии, Софийския университет „Св. Климент Охридски“, от Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“, Централната библиотека на БАН, библиотеките при Аграрния университет и Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив, регионалните библиотеки в Пловдив, Варна, Русе, Силистра, Търговище, Шумен, читалищни библиотеки от държавата и дружество „Будители” в област Монтана. Съпътстващи официалната програма прояви бяха представянето на филм, проследяващ 100-годишната история на шуменската библиотека, фотодокументалната изложба „Последният възрожденец: Стилиян Чилингиров (1881-1962)”, както и обиколка на различните отдели и обновените библиотечни пространства.
Сред участниците във форума бе и литературният критик Юлий Йорданов – член на Съюза на българските писатели и председател на дружество „Будители” в област Монтана. Той изнесе доклад на тема „Богатата съкровищница на ломските книголюбци и списователи”.
В края на четиридесетте години на деветнадесетия век гласът на Паисий от далечен Атон достига и събужда от летаргията и позаспалия крайдунавски град Лом – посочи в доклада си литературният критик Юлий Йорданов. - През 1848 година тук е открито класно училище и за негов редовен даскал е поканен врачанинът Кръстьо Стоянов Пишурка. За този голям родолюбец ломският историк и литературовед Цветан Минков отбелязва: „...ревностен поддържник на просветата, той пише, за да буди интерес към книгата...”
Пишурка става не само първият светски учител в града, но и първият автор на книги, първият преводач и поет. Но, ако има нещо, за което ломчани трябва да му се преклонят благодарствено, то е за това, че в една от класните стаи на новосъграденото училище, младият учител подрежда своите учебници, книги, вестници и списания на различни езици, а на вратата окачва табелка „ЧИТАЛИЩЕ”. Тук започва всеки ден да се събира мало и голямо. Това е началото и на Ломската читалищна библиотека. Библиотечната дейност се активизира след основаването на Ломското гражданско дружество „Развитие” през 1848 г. и особено след 1909 г., когато читалището се премества в новата си сграда. Ту преводач, ту автор, даскалът е оставил ред свои оригинални и преводни съчинения. Неговата плодовитост е изумителна за времето си.”
Нагоре