За пореден път Дружеството на краеведите в Монтана проведе своите четения, посветени на 125-годишнината от рождението на патрона на Художествена галерия „Кирил Петров“ в града и на 100-годишнината от обявяването на 1. ноември за Ден на народните будители с постановление на Министерския съвет от 31 октомври 1922 г. Точно на същата дата се проведоха четенията век по-късно под патронажа на кмета на община Монтана Златко Живков и вещото научно ръководство на доц. д-р Ваня Иванова, директор на РИМ – Монтана.
Четенията започнаха с изслушване на In memoriam и представяне на портрета на скоро починалия Борис Цветанов, сътрудник и голям приятел на в.“Десант“, в. „Слово плюс“ и на Дружеството на краеведите, включило в предишни свои четения негови материали за д-р Трифон Панов и за ломския прототип на Щирлиц.
За първи път се чу от доклада на Цветана Сотирова „Димитър Геошев Ничев – живот между Македония и България“ за героичния живот на бащата на академичните литератори Александър Ничев и Боян Ничев.
Много актуална информация бе поднесена в доклада на Ангелина Емилова „Берковица като курортен град (1923 - 1944). Архивните документи показват, че общинските власти с подходящи управленски решения водят не само до създаването, но и до утвърждаването на града като курорт от национална величина. Не е далеч от мисълта идеята, че това може да се повтори отново с подходящи усилия, инвестиции и решения.
Доайенът на краеведите Славко Григоров представи в доклада си „Бележитият агроном Георги Попов от с. Копиловци“ живота и делото на септемвриец, който е бил не само градски и областен агроном на града под язовир „Огоста“, но и работил в Министерството на земеделието на България.
От доклада на Борис Цветанов от с. Мокреш „Димитър Адамов Димитров – истинската история на най-големия български авантюрист за всички времена“ за пръв път се получи по-пълна представа за един невероятен професионалист, чийто портрет също бе показан на четенията.
С материала си „Живот-епопея на един достоен син на България“ Антон Матеев припомни важни моменти от живота и делото на партизанския командир Трифон Балкански от с. Спанчевци, бъдещ генерал и петкратен народен представител, помогнал много за развитието на Вършецкия край.
Пространното изследване „Ремзаводът в гр. Брусарци“ на Серьожа Вълков е част от бъдещия му трети том от „История на гр. Брусарци“. Оказва се, че става дума за един от двата ремонтни завода за селскостопанска техника в Северна България, който не само е ремонтирал и е произвеждал части за селскостопанските машини, но в един момент е произвел дори трактор „ДТ – 54“. Огромните възможности на завода му позволявали да развива и организирана художествена самодейност и спортна дейност.
Калина Тодорова и Димитър Церовски представиха автентичен запис на отлична информаторка за „Живовската сватба“, в която се откриват старинни елементи в съвременна адаптация от 1954 г.
Шест стихосбирки показа Петър Младенов в своя доклад “Жизнен и творчески път на отец Иван Петров Кръстев от с. Смоляновци“, публикувани приживе от свещеника на гр. Вършец, на с. Горно и Долно Озирово. Впечатляващо е родолюбието и чистата вяра на духовника, който е работил и в чужбина като такъв, ползвайки се с високото доверие на Светия Синод на Българската православна църква.
Д-р по изкуствознание Димо Иванов в изследването си „Стенописното сграфито в Монтанска област“ не само показва състоянието на 19 монументални творби, но и предлага на изоставащата в ресоциализирането им Монтанска област да прибегне до услугите на опитни реставратори, за да се впишат в съвременния живот и да не се убива естетичното им очарование, т.е. да се представят като художествена ценност.
„Хореографите на Монтанска област“ от Серафим Калоянов е пръв опит да се припомнят не само имената на позабравени хореографи, но и постиженията им.
Последният доклад, „Краеведската книга на Георги Петров-Генералът“, е отзив на Стефан П. Стефанов за родолюбивата книга на ломския журналист „Поломието – вселена от бележити българи“.
Представените доклади са демонстрация на високия научен потенциал на краеведите в ролята на ерудирани експерти. Техните трудове изваждат на бял свят неизвестни факти, личности, събития и стават градиво за историята и културата на област Монтана и България.
Стефан П. Стефанов, председател на Дружество на краеведите в Монтана
Нагоре