В края на 2022 г. учителят по български език и литература Йордан Ив. Лесов приятно изненада не само жителите на Чипровския край, но и любознателните читатели от област Монтана и страната с книгата си „От Извора…“ (жени от Чипровския край пеят и разказват…), издадена от издателство „Полимона“, Монтана, с финансовото съдействие на СБУ – Монтана.
В сборника са включени „фолклорни истории за миналото, описания на обичаи и традиции, легенди, вярвания, народни песни, изпети от възрастни жени от чипровския край – носители на спомените и знанията от стария живот“. Въпреки че е от пловдивския край, след 4 десетилетия в чипровското училище филологът Лесов се е постарал да пресъздаде автентичните лексикални и фонетични особености на местния говор. Това му се е удало, защото е работил със собствени теренни аудиозаписи, направени през 2007 г. по време на фолклорна експедиция през лятото по проект на местното читалище.
Повечето от информаторите вече не са между живите, но настоящото издание е съхранило за поколенията „част от свидетелствата за живота, културата, нравите и обичаите на предците им“.
Още в края на 19. век българските фолклористи забелязват, че носителите на народното знание са започнали да стават по-малко, а този процес стремително се развива и до наши дни. Фолклорните фестивали обаче показват, че се срещат сред всички възрасти носители на старите народни творения, което се подчертава от компетентните ръководители на журитата. Това не може да не радва не само тях, но и многобройната аудитория, която все още има какво да черпи от богатите словесни, музикални и танцови народни съкровища.
Внимателният читател на книгата „От Извора…“ не може да не забележи своята отдалеченост от времето, когато „От всеки балкан песен се чуваше, от [в]сека нива“. Не може да не усети носталгията по простичкия живот, свързан преди всичко с растениевъдството и животновъдството. Мнозина сигурно ще се впечатлят от различните местни храни и билки, от интересните криминални и исторически събития, пресъздадени по своеобразния фолклорен начин. Любопитни са не само суеверията, народните обичаи и традиции, но и социалните взаимоотношения, които проникват дълбоко и в семейните отношения.
В книгата се срещат и оригинални автентични текстове – особено когато става дума за лазарски песни. Ето един пример на типичното тържествено възвеличаване:
От дèка ми кàзу, Лазаре,
едно мънèнко момченце –
не го гледай мънèнко, Лазаре,
най го гледай на коня.
Кàко коня вървеше, Лазаре,
в джèбове му джèлкаю
тия бели грошòве,
тия бели грошове, Лазаре,
тия жèлти жълтици.
Автентични са някои сватбарски и седенкарски песни, но се срещат песни и от песнопойки, от грамофонни плочи, от радиото. Особено интересно е фолклоризирането на стихотворението „Катунари“ от Пенчо Славейков, което информаторката не съзнава, че е авторско и го представя със заглавието от първия стих на поета: „Край брега на тиха Струма“. Такова фолклоризиране е познато отдавна – пее се като народна песен „Изворът на Белоногата“ от П. Р. Славейков. А тук певецът си нагажда текста според местния диалект: римува си „тех“ със „смех“ вместо оригиналното „тях“ и „смях“, променят се думи и изрази, изпуска се строфа…
Днешните поколения, които нямат фолклорно съзнание, могат с насмешка да прочетат някои народни суеверия, религиозни или традиционни схващания, но могат да се запознаят и с някои непреходни български ценности в областта на бита, кулинарията, леченията, названията на предмети и местности. Една от тези жени, които се женят от 16 до 20-годишна възраст и цял живот тъкат килими или се трудят на полето или с добитъка, с възхита заявява: „И я си зех дръводелец. И не сум се мучѝла [за] нищо. Така мỳжът [ми] ме е гледал – какò цвèке. Къде съм посàкала – билà съм, къде съм посакала – любѝла съм се, на почивки съм òдила, за парỳ не съм се грижѝла нѝкага, че немам парè. Моят муж е светец – такъв човек да се рòди… А що нèма таквѝя мỳже сега. Мỳжът ми е бил много рабòтен – нѝ пие, ни пуши, ни с женè се разправя. Кагà му се скàрам, он ме цỳкну и не ме е пѝпнал с рỳку… На паметника [му] сме писàли: „Тука почиват златните ръце.“
Сборникът на Йордан Лесов несъмнено ще ползва „…и едни евентуални бъдещи научни изследвания в различни научни области – диалектология, история, етнология, фолклористика…“ Той е едно малко опровержение на Радичковото твърдение, че нашият край е беден откъм песенен фолклор. И „Жива старина“ на Димитър Маринов, и сборникът „От Тимок до Вита“ на Васил Стоин, и „От Извора…“ доказват, че непреходни духовни богатства се крият в Северозападна България, част от която е Чипровският край с песенните и прозаичните текстове на Йордан Лесов. Книгата „От Извора…“ е предизвикателство не само към музейните работници и краеведите на Северозапада, но и към мнозина изпълнители или любители на народното изкуство, които разполагат със записани фолклорни текстове, да добавят още нещо към националната ни култура от богатата народна съкровищница.
Стефан П. СТЕФАНОВ, председател на Дружество на краеведите в Монтана
Нагоре