За втори път директорът на Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий” – София доц. д-р Красимира Александрова изпраща до литературния критик Юлий Йорданов - член на Съюза на българските писатели специално писмо, в което му изказва благодарност за направеното от него поредно дарение – подарените екземпляри на три от неговите седемнадесет книги.
„Високо ценим Вашия дарителски жест, с който Националната библиотека има възможността да бъде посредник между българската издателска продукция и библиотеките в чужбина, за допринасяне увеличаването на българския принос в европейската и световната култура” - пише доц. д-р Красимира Александрова.
В писмото тя уведомява дарителя Юлий Йорданов, че негови книги са изпратени и ще са на разположение на читателите в европейски и американски библиотеки.
Книгата „Ключът за душата” е предоставена като дар на:
Националната библиотека в Мюнхен, Федерална република Германия,
Националната библиотека в Баку – Азърбайджан,
Университетската библиотека в Сиатъл – Съединените американски щати,
Националната библиотека в Кишинев, Република Молдова
Книгата „Северозападни опуси за талантливостта” е предоставена като дар на:
Конгресната библиотека във Вашингтон, Съединените американски щати,
Университетската библиотека в Сиатъл – Съединените американски щати,
Библиотеката в Регенсбург, Федерална република Германия.
В края на писмото доц. д-р Красимира Александрова отбелязва: „Още веднъж изказваме нашата благодарност и Ви желаем творчески успехи.”
Поканих дарителя да сподели своите мисли за стореното от него и за дарителството.
- Господин Йорданов, зарадва ли ви писмото на директора на Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий” в София доц. д-р Красимира Александрова?
- Да! Не мога да си кривя душата и си признавам, че това е второ писмо на директора на Националната библиотека „Свети свети Кирил и Методий” – София доц. д-р Красимира Александрова до мен. И е оправдано да топли сърцето, защото за втори път дарявам книги на Библиотека номер едно в Република България.
- В последно време стана известна вашата благотворителна дейност, зарадвала немалко хора. Бихте ли споделили кое ви подтикна към нея?
- Благотворителността е отколешна черта в характера на българина. Нека читателите си спомнят даренията на братята Христо и Евлоги Георгиеви, на свищовлията Димитър А. Ценов, на многобройните състоятелни сънародници, които през времето на Възраждането и особено през деветнадесетия век подпомагаха финансово строителството на мостове, църкви, училища, издаването на книги и какви ли не Богоугодни дела. Явно тази черта съм я носил у себе си и аз, като зърно, но... сега е дошъл благоприятният момент за неговото покълване и по-нататъшното му развитие. Както виждате не е нужно да има нещо, което да те подтиква към благотворителност, ако тя не е кодирана в твоя ген.
- Несъмнено тази черта е кодирана у вас…
- Благородство е да даряваш! Помните ли оная мисъл на великия Гьоте “Скромните хора обикновено имат основание да бъдат такива!” За нея се сетих, когато чух, че големият български художник Димитър Киров - Дикиро е казал “Тези, които ме смятат за милионер, са прави. Аз действително съм милионер, защото притежавам най-голямата колекция от картини на Димитър Киров!”
И е прав! Та той е подарил немалко от платната си. Не по-различно от него е сторил и акад. Светлин Русев, дарявайки на родния си Плевен цяла галерия.
Точно с дарителството времето бавно и трайно променя мирогледа на хората. А с тяхното духовно съзряване се променя и същността на дарителството. Преминало през различните степени на осъзнато действие - от култа през античността и ктиторството през средновековието, днес то достига една по-висша форма на проявление - съвременните съзнателни дарения в полза на обществото.
Важното е да помним, че в него винаги е имало будни, родолюбиви хора (за съжаление малцина сред многото), които са осъзнали, че пазените семейни реликви и лични колекции представляват историческа ценност и трябва да намерят своето подобаващо се място в музеи, галерии и други институции, за да останат за поколенията и да се видят от немалко хора. И точно те правят този благороден жест, водени от морални мотиви. Защото дарителството дава възможност да се покаже духовното извисяване на една личност, да се изрази пряко нейната връзка с близкото и по-далечното минало, за да върви към бъдещето. Затова аз дарявам мои книги.
Нагоре