Съдбата на банатските българи не е непозната, но каквото и да се добави за нея, все повече ни изпълва с гордост, възхищение и тъга. Защото това население е част от нашата родина, подложена на огромни страдания заради дързостта да извоюва национално освобождение през 1688 г.
Католическата църква на българска почва има своя специфика – тя не е само религиозна институция, а просветителска и революционизираща. Това отчетливо е показано в книгата на Александър Ловров „От Кипровец до Винга“, С., Арт Инженеринг ЕООД – Враца, 2022, с.225., издадена като част от издателската програма на Изпълнителна агенция за българите в чужбина за 2022 г. по предложение на Дружеството на банатските българи в България – Фалмис. Проникването на католическата богослужебна литература още от 1230 г. с пристигането на саксонските рудари, поканени от Иван Асен II, постепенно започва своето влияние, което трайно се оформя институционално с пристигането в Чипровци на францисканския монах и мисионер Петър Солинат, станал по-късно Софийски епископ през 1601 г. – той приобщава и чипровските павликяни, заселили се там още от ХI – XII в. „Извисяването на религиозния живот, заедно с него и на учебното дело, започнало с идването на Петър Солинат и надградено от неговите наследници Илия Маринов, Петър-Богдан Бакшев и Стефан Кнежевич, е естествено развитие на имащото добро самочувствие богато кипровецко общество.“ – заключава авторът. Според него католическата религия, наличието на аристократи и привилегированото икономическо положение на жителите заради рудодобива позволяват приобщаването му към успешните бойни действия на Австрийската империя. На 6 септември 1688 г. целият край се вдига на въоръжена борба начело с военните предводители Георги Пеячевич и Богдан Маринов. Неуспехът на въстанието се дължи на краля слънце Луи ХIV, който удря в гръб Австрийската империя на 24 септември 1688 г. и Чипровското въстание скоро е потушено. Интересни са бойните действия на Свещената римска империя и на въстаниците, но особено важна е предходната дипломатическата дейност на българските католически епископи, съдействали за създаването през 1684 г. на Свещената лига на Хабсбургската империя, в която се включват Полша, Венеция и Малта. Съдбата покосява през 1674 г. четиримата ни епископи – архиепископ Петър Богдан-Бакшев, архиепископ Петър Парчевич, епископ Филип Станиславов и епископ Франческо Соймирович, но семето на просветата, на религиозната вяра, на дипломатическите им усилия за европейско обединение за отпор на Османската империя е посято и скоро дава плодове.
Александър Лавров представя подробно емигрирането на въстаналите 1200 души до Славония и на 3000 души до Влашко. За последните има и писмени свидетелства от архиепископ Стефан Кнежевич в доклада му до Рим. Историческите събития лашкат сънародниците ни в редица градове на днешна Румъния, които накрая се установяват в днешен Банат, а някои остават в други градове и все повече се асимилират. Навсякъде преселниците си построяват католическа църква и училище, защото още в пределите на днешна България са проумели значението на вярата и просветата. Учат момчета и момичета поравно и се наказват родители, които пречат на обучението им. Преселниците са с по-високо образование и качество на живот от местното население.
В територията на днешна Румъния бежанците срещат и студ, и мизерия, и недружелюбност на някои места. Но със своето трудолюбие и предприемчивост оцелелите се справят. Някои умират от болести, епидемии, студ и недоимък. Но оцелелите се справят. Книгата на Александър Лавров, въз основа на писмени документи от архивите, показва, че сънародниците ни надминават по стандарт и унгарците, когато попадат под тяхна власт, и румънците, когато са в тяхно владение. Това те постигат, понеже настояват и получават десетина привилегии от владетелите, за което не жалят труд и средства.
Макар че във Винга се заселват и павликяни от крайдунавските селища на Османската империя, много десетилетия ръководните длъжности се заемат от копиловчани и техните потомци, а в други селища пък управляват чипровчани и потомците им. Т.е. традициите са пренесени от родината, където аристокрацията с опит също е на почит.
Авторът е изследвал езика, административните и икономическите умения и успехи на сънародниците ни, които се самоуправляват. Особено впечатляващ е фактът, че от август 1865 г. учителският колектив от Винга създава и утвърждава книжовна норма на живия местен език, която се различава от официалната книжовна норма на територията на България. Следват създаване на буквар, след това на читанки до четвърти клас, издаване на календари, вестници и списания, книги за църковно ползване. Появяват се журналистически, литературни и научни изследвания от краеведски характер. Сложните демографски промени постепенно обезлюдяват българските селища в Банат, както и в днешна България.
Интересна е историята на статуята на Богородица от гр. Дева, пренесена от Чипровци малко преди въстанието, съхранена и до днес. Според автора тя е създадена далеч преди 1688 г., за което той привежда различни аргументи. Бежанците са имали и своя библиотека с уникална литература, пренесена от България, публично изгорена от румънските комунисти през 1950 г.
Александър Лавров е представил всички видни личности на нашите сънародници на територията на днешна Румъния, някои от които са били удостоени с аристократични титли от Хабсбургската империя заради техните заслуги, а много са и заслугите им за благоденствието на земляците.
В края на ХIХ в. 830 семейства (около 3700 души) се преселват в България, а последната вълна е от 1943 г. (около 300 души). Авторът е представил карта на селищата на заселниците в 10 села от Оряховско до Свищовско. Самият той е потомък на старинния чипровски род Делин, преселен от Винга в Асеново, и представя много битови подробности, които показват високия образователен и жизнен стандарт на съселяните си, превъзхождащи в това отношение жителите на околните села. Асеновчани се вписват успешно в обществено-политическия и културния живот на страната и имат своите видни представители на местно и национално ниво.
Александър Лавров успява не само да посети със своя брат Винга, но и да поработи в архива на Окръжна дирекция на Националния архив в Арад. В Банат най-важният му сътрудник е краеведът инж. Иван Ранков, който е бил и кмет на Винга.
Инж. п-к Александър Лавров е щастлив човек. След военната си кариера се отдава на родознание, което прераства в краезнание, а след появата на книгата му смело може да се каже, че той е миналовед. Неговото трудолюбие и настойчивост дават резултат. С книгата си „От Кипровец до Винга“ той се нарежда до ерудираните изследователи с принос към националната ни култура.
Стефан П. Стефанов, председател на Дружество на краеведите в Монтана
Нагоре