Изминалите 110 години от Междусъюзническата война са покрили със забрава една героична страница в историята на Чипровския край и България. Става дума за успешната отбрана на земляците ни срещу сръбските банди и румънското нашествие през лятото на 1913 г., когато България е нападната от четири държави на четири фронта и е принудена да капитулира, приемайки позорен мир.
За големия успех на чипровчани идва да ни напомни преиздаването от РИМ – Монтана на книгата „Самозащитата на Чипоровци срещу сръбско-румънското нашествие през 1913 година“ от Ставри Попов (1861 - 1931), издадена още в началото на 1915 г. Книгата от 73 страници, джобен формат, се е превърнала в библиографска рядкост, а и слабият и́ научен оборот – също в малък тираж – е поводът РИМ – Монтана да я преиздаде през 2023 г. Това не е фототипно издание, защото то би затруднило днешните читатели поради стария правопис.
Изкушението на издателя идва и от подзаглавието на книгата: „Из дневните бележки на Ставри Попов“. Авторът е пряк участник и организатор на събитието, което му дава възможност детайлно да пресъздаде десетте дни на героични изпитания за Чипровци. С това книгата се явява като „първичен, писмен исторически извор“, защото е публикувана „година и четири месеца по-късно“, според изчисленията на авторката на предговора доц. д-р Ваня Георгиева. Всеки истински историк би приветствал преиздаването на такива документални книги.
В предговора на доц. д-р Ваня Георгиева е направен точен научен обзор на историята на Междусъюзническата война с необходимите справки не само за нея, но и за проявлението и́ в Чипровския край. Оказва се, че осведомената интелигенция на Чипровци взема предварителни мерки за въоръжаването на селото и своевременно получава 100 напълно годни винтовки „Бердана“ с 15 000 патрона.
При разбирането на истината, че освен срещу Турция нямаме войски и срещу нахлулата в Северна България Румъния, местното население в Чипровци създава Комитет от 5 души за организиране на самозащитата на селото. Куражът на чипровчани идва не само от доброто въоръжение, но и от умелото разузнаване за силите на противника и поставянето на необходимите постове в околностите на Чипровци. На мястото на изоставилата границите ни със Сърбия войска са мобилизирани 40 души опълченци.
Усилията на чипровчани са насочени срещу плячкаджиите от редовни и нередовни сръбски войски. Важното за защитниците е било да разберат количеството и качеството на противника. Когато чрез разузнаването си разбират, че той не ги превъзхожда, решават твърдо да се защитават – „на силата требва сила“. В три сражения убиват шестима нашественици, а дават само една жертва на приятелски огън. Сърбите не успяват да влязат в селото и да го плячкосат, а като разбират, че не са намерили село без кучета, се оттеглят. Въпреки всичко успяват да отмъкнат от Чипровци 900 овце и 20 говеда, а от с. Мартиново 600 овце и 600 говеда. В първия случай пленяват местни хора и ги принуждават да карат добитъка, а във втория си послужват с коварни обещания към местните мартиновчани, които чак след това разбират, че на сърби не може да се вярва и организират самозащитата си като чипровчани.
По онова време е имало официално нареждане на българските власти да не се оказва съпротива на румънските нашественици и местните власти да се отнасят „легално спрямо тях“. Така се случва, че в Чипровци не идват румънски войски, но когато попадат там румънски подофицер и войник, те успешно са елиминирани от „вежливите“ чипровчани и уплашени с блъф от белимелския кмет за „войнственото настроение на чипровското население“.
В предговора на книгата доц. д-р Ваня Георгиева представя и основното в дискусионните въпроси за произхода на името на Чипровци, както и за произхода на чипровските килими. Вниманието и́ е съсредоточено обаче главно върху самиздатската книга на Ставри Попов и успешната отбрана на селото. Тя не пропуска да отчете „смелостта и находчивостта на чипровчани в съчетание с немалка доза късмет и щастливо стечение на обстоятелствата.“
Ставри Попов отбелязва най-важното за случая: „Похвално е, че ний всички задружно с упоритата си борба против сърбите защитихме не само нашето родно село, но с това защитихме и околните села Железна, Бели мел, Копиловци, Главановци и пр., и пр. И че ако ний при толкова силни и чести напори на сърбите, не дай Боже, бяхме ги изпуснали при това удобно за сражение място, през тези стръмни баири и тесни дефилета, с естествени каменни позиции, едва ли биха имали възможност нашите другари опълченци от съседните села да ги задържат по своите по-равни местности и със своето малочислено опълчение. Грозни обири, убийства и изнасилвания щеха да извършат тези сръбски православни шайки първо в нашето село и сетне по околните села.“
Очевидно авторът ясно осмисля, че десетте дни на страшни изпитания за 2500 жители на Чипровци са време на „фактически подвиг“, както го нарича доц. д-р Ваня Георгиева в предговора си. Той е извършен от хора, които доста са научили от пребиваването си в армията и са придобили и организационни способности. Много обстоятелства съдействат за извършването на този подвиг, но най-важното в края на краищата се оказва и това, че извършителите му се оказват подготвени за него, с което дават пример на потомците си за достойно поведение във върхови исторически моменти.
Стефан П. СТЕФАНОВ, председател на Дружество на краеведите в Монтана
Нагоре