Ентусиасти подготвят честване 175-годишнината на въстанието от Видинско, Ломско, Белоградчишко и Кулско
В средата на деветнадесетия век османската тирания в Северозападна България силно ескалира. Населението е под двоен натиск - на централната власт и местните владетели, които увеличават диктата си. Чашата на търпението прелива и в този регион се забелязват действия за подготовка на въстание.
Началният стадий от тая подготовка според изследователя на проф. Страшимир Димитров е бил забулен в неизвестност. Документите свидетелстват, че началото на съзаклятието е поставено в Белоградчик от баш кнеза на нахията Цоло Тодоров, около когото се създава група с негови сподвижници - градски първенци. Като главен организатор се сочи и видинлията Иван Тодоров - подофицер, служил дълги години в сръбската армия в Белград. В писмо на сръбския министър Илия Гарашанин намираме ”...някой си Иван Тодорович от Видинско в Турция, е служил много години в нашата войска, шета по християнския народ из оня край и го подбужда за едно скоростно разбунтуване срещу Турция”. Но..., за да се избегнат подозренията, че сърбите подстрекават българската рая за бунт, Гарашанин нарежда да се арестува Тодоров. Така правителството се надява да спре подготовката на бунта.
Ала тези опити остават напразни. Българите не скланят глава и ходът на подготвителните работи напредва. Важно място в тях заемат събранията в манастира ”Света Тройца” край село Раковица.
Идеята за въстанието дават селските труженици от Белоградчишко. В началото на 1850 година в манастира ”Света Тройца” край село Раковица те свикват тайно събрание. На него присъстват 61 представители на четирите каази на Видинския санджак - Белоградчишка, Видинска, Ломска и Кулска. На събранието се решава на 1 юни 1850 година да се вдигне въстание. Избран бил и комитет за неговото ръководене. Начело застанал Цоло Тодоров от село Толовица, кнез Иван Кулин от село Медковец, капитан Кръстьо от село Раковица и други. Утвърден бил и план за подготовка и избухване на въстанието и били определени ръководителите на съответните каази. Въстанието трябвало да избухне най-напред в Лом, тъй като бил слабо укрепен. След него бил Белоградчик. Нападението във Видин се предвиждало да стане от обединените сили на въстаниците във всичките селища на санджака.
На 30 май отрядът на ломчани под командването на капитан Кръстьо превзел село Воднянци, а на другия ден и село Чорлево. Тези победи окуражили въстаниците и населението. И отрядът значително нараснал. В него влезли селяните от Воднянци, Чорлево, Киселево, Бяло поле, Извор и други.
В същото време въстаниците от селата на западния край на Ломската кааза Толовица, Ярловица, Шипот и други се събрали в местността ”Козя гърбина” край село Добри дол. Най-слаби се оказали въстаниците от източния край на каазата, чийто сборен пункт бил село Ковачица. Нерешителността и слабостта на ръководителите осуетили подготовката на въстанието в тази част на каазата.
Отрядът на капитан Кръстьо, виждайки слабото въоръжение - тояги, вили, коси и само 15 пушки - се придвижил бавно към Лом, тъй като очаквал помощ от Сърбия. Отказът на западната ни съседка да даде каквато и да е помощ, се оказал пагубен за въстаниците. Бавните им действия и ниският боен дух позволил на турската власт да предприеме разгромяване на въстаниците.
Във връзка с наближаващата през 2025 година 175-а годишнина от въстанието, 25 ентусиасти от Северозапада се събраха в читалището в с. Василовци и взеха решение този юбилей да бъде честван подобаващо. Предвиждат се обучителни прояви, за да се научи младото поколение за този храбър момент от историята на тази край.
Почетният краевед на България Юлий Йорданов обстойно говори за акцентите в подготовката на честването. Той предложи да се изгради организационен комитет, който да запознае държавните институции в републиката и местната власт с въстанието и честването на паметната годишнина.
Нагоре