В географията на българските национални конкурси се появи още една триангулачна точка - литературният конкурс „Ще бъда блажен, ако възкръсне България за нов свободен живот!”. Нейното място е дунавският град Видин. В това ново състезание си дават среща поети, белетристи, публицисти и художници. Те черпят вдъхновение от живота и дейността на един българин, за който в учебниците по отечествена история забелязваме оскъдна изчерпателност, макар да е родолюбец с горещи волтажи; истински народен будител; непоколебим сплетител на бунтовния дух - Екзарх Антим Първи.
Конкурсът е организиран от Видинската митрополия, Фондация „Читалище”, списание „Читалище1870” и дружество „Будители” в област Монтана. Разбира се това стана с благословението на Негово Високопреосвещенство Видинския митрополит Даниил. Тази първа проява, обедини хора от различни възрасти – от 5 до 105 години, от различни професии, от различни вероизповедания, но отдадени на литературата и самите те създаващи литература.
- Идеята за конкурса принадлежи на дружество „Будители” в област Монтана – коментира членът на журито литературният критик Юлий Йорданов – член на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели. - Тя обаче бе щедро подкрепена от Съюза на българските писатели, Фондация „Читалище” и най-старото българско списание „Читалище 1870”. Никак не е случайно, че за председател на журито беше поканен председателят на Съюза на българските писатели д-р Боян Ангелов и той с радост прие.
Имах възможността в качеството ми на литературен критик и изследовател да бъда член на журито и да си призная, че изпитах трудно описуема радост, когато четях творбите на деветдесет и четиримата участника от цяла България. В тях основното, доминиращото чувство беше преклонението пред живота и делото на Екзарх Антим I.
Може би най-вярната лирична характеристика за него дава авторката от Видин Катерина Ненчева:
Заточен и гонен – тъй в Христос укрепна –
с вечната молитва за народ и вяра,
пред лика господен даде вярна клетва:
Свобода мечтана тука да докара!
Не мога да скрия възхищението си от разказа „Съдникът” на младия ломчанин Илиан Николов, в който ни представя антагонистичния сблъсък между две различни по възраст поколения свещенослужители. В донос до екзарха опитният расоносец обвинява младия си колега едва ли не в грехопадение затова, че учи децата, че и възрастните в обич към родното и смиреност в името на Спасителя Иисус Христос. Арбитър между двамата става архиереят Екзарх Антим Първи. Слагайки на везните на съвестта и Божиите канони провинението, той заема позицията на младостта. „Никой от нас не е безгрешен! – сурово ме изгледа владиката Антим и таен знак ми даде да не продължавам повече и да не се откривам дотам пред поп Милан. – Ти чу проповедта ми и проумя смисъла ѝ... С проповедите си, с дамаскина вуйчов ти ще изпълниш своя към отечеството дълг. Но ако в много бройки го щампосаш и първата българска печатна книга издадеш – туй, брате, ще е подвигът и венецът на живота ти!..”.
Много силно ме очароваха творбите на състезаващите се в категорията изобразително изкуство. Според силите на своята възраст и възможностите на творческите умения, участниците в конкурса показаха в рисунките своята представа и изразената позиция за този титан на българската свобода и религиозна независимост - Екзарх Антим I. Същите думи бих изрекъл и за изработените два филма. Единият е дело на екип от ученици от иновативното средно училище „Димитър Маринов” в Лом, с консултант учителката Аделина Димитрова, а другият – на Лилия Росенова Атанасова, ученичка в XII клас при Профилирана гимназия „Д-р Иван Панов“ в Берковица. Тези два аудиовизуални продукта говорят за порасналото равнище и богатото умосъдържание на младите хора, които имат свое място с точно изразена позиция по отношение събития, станали в родния ни Северозапад.
Обобщавайки представените творби в конкурса „Ще бъда блажен, ако възкръсне България за нов свободен живот!”, мога да кажа, че те показват желанието на нашите съвременници да изявят своята воля по отношение миналото. Изразена днес – в бурното с превратности време – тя е солидна крачка за вдигане мостове и към бъдното на републиканска България. Ето така се градят позиции, демонстриращи порасналото умосъдържание, оценяващи мостовете от миналото през днес за утре.
Нагоре