След Монтана, Лом и Видин, във Враца се състоя четвъртото представяне на новата стихосбирка на поетесата Ели Томинска - член на Съюза на българските писатели. Дружество „Будители” в област Монтана и библиотеката при Народното читалище ”Развитие-1869” във Враца организираха първата за тази година поетична вечер. Гости бяха поетесата Ели Томинска, която представи книгата си „Птица с едно крило” и редакторът, литературният критик Юлий Йорданов – член на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели, който представи книгата.
„Най-новата стихосбирка на творецът Ели Томинска, носеща метафоричното заглавие „Птица с едно крило” не е просто сбор от стихове, а изригнал вулкан,чиято лава дълго ще се утаява в сърцата и душите на читателите”, каза в словото си литературният критик. Юлий Йорданов не само сподели възхищението си към творбата на поетесата, но и поднесе на председателя на читалището г-жа Радосвета Крумова своето дарение – четири от своите авторски книги.
Родилата се на бял свят трета стихосбирка „Птица с едно крило” потвърждава становището, че Ели Томинска е автор на дълбоко осмислени стихове. Всъщност тук намираме една много вярно намерена и точно премерена метафора, умело използвана, за да изрази поетесата своето виждане за заобикалящата ни човешка природа. – каза критикът.
Вървя напред в стихосбирката с надеждата, че от този своеобразен нектар на лятото ще пие всеки в наситения с човешка радиация свят. И ми се иска, подобно на героя, нектарът на живота да бъде комка за съвестта на този свят. Иначе всичко ще бъде апокалипсис. В това си обяснявам и интереса към „Птица с едно крило”.
Книгата ме удивлява със своята непринуденост и простота и… с едно вътрешно великолепие. Всъщност стиховете на Томинска вървят по магистралите на проникновения, които някак непринудено пленяват читателя. В днешното бездуховно време, когато аксеологическите стойности са в най-ниската си кота, поетесата изповядва интересна философия – характерна за нейната генерация автори. По същество те са сторонници за възраждане на духовните традиции и националната ни идентичност.
Лично мене ме удовлетворява естетиката на изказа, на светоусещането ъгъла. Впечатлен съм от философските дълбочини, опиращи някъде от исконните ни поетични основи, черпейки сили от корените дори на мислители от Изтока. Това си проличава най-вече в интересните поанти. Същите думи могат да се кажат и за трите цикъла, изградени от стихотворения с такъв заряд на темперамента, които за пореден път говорят, че читателят има съприкосновение с ярко изразен талант. – категоричен е литературният критик Юлий Йорданов.
Авторката говори за мотивите, провокирали я да напише новата си книга и рецитира няколко от творбите си. Тя прочете няколко от стиховете в книгата.
Нагоре