монтана новините обяви форуми фирмен каталог справочник поздравления блог предстоящо промоции тъга игри мис фотогалерияинтервал
16 февруари 2025 г.

обратна връзка
Фризьор. Фризьорски салон Жени стил Монтана
регистрация | нова парола  име:  парола:  запомни:   
интервал
Информационен портал град Монтана рекламно полеинтервал
Начало
Новините днес
Предстоящо
Справочник
Фирмен каталог
Промоции
Малки обяви
Имоти Монтана
Публикуване на новина
Тъга
Блог
Поздравления
Готварска книга
Занимателно четиво
Фотогалерия
Анкети
Мис i-net Монтана
Мистър i-net Монтана
Флаш игри
Анекдоти
WEB Камери
Интернет радио
WEB Links каталог
Условия за ползване
Платени услуги
Обратна връзка
 
Online games
 

На днешният ден

 
16.2.1959 г.
Фидел Кастро поема управлението на Куба.
 

Кой е тук

 
Анонимни: 40
Регистрирани: няма

Вот за нас в BGtop
 
интервал
 

регионални новини

 
 
Обречен на изкуството
 
Обречен на изкуството  Недялко Йорданов e безспорно име в българската поезия и драматургия. Последната му книга „Житие и страдания грешнаго Недялко“ от 2023 г. се чете на един дъх, както се казва, макар че 463 страници не могат да се прочетат чак толкова бързо. Той не случайно е озаглавил книгата си по подобие на „Житие и страдания грешнаго Софрония“. И в двата случая става дума за застрашителни, динамично сменящи се изпитания. Безбройните изпитания, които предлага животът на бургаския творец, са не по-малко застрашителни. Те са направо убийствени. А той им се съпротивлява и ги преодолява, като и оцелява. С помощта на своите сътрудници и симпатизанти.
И не само оцелява, но и отразява изпитанията с помощта на изкуството, като ги превръща и в импулс за нови творби. И всичко това пред очите, ушите и сърцата на целия народ, който оценява борбеността му по достойнство и го дарява със своята обич. Защото разбира, че каузата на Недялко Йорданов е да защитава светлия идеал на баща си. Това е идеалът за социална справедливост, на който се посветиха творци като Смирненски, Гео Милев, Вапцаров и редица техни съвременници, мнозина от които загубиха живота си при отстояването му. Този идеал го наричаха комунизъм, но той беше само социализъм, а както и разбрахме с голямо закъснение, си е бил направо държавен капитализъм.
Недялко Йорданов ревностно и последователно отстоява идеята за социално справедлив характер на обществения живот у нас, но се оказва, че дори и в условията на официално победил социализъм се раждат и развиват порочни явления, на които пречат хора като него, като Георги Марков, Иван Радоев, Стефан Цанев, Станислав Стратиев и доста близки колеги и съмишленици. А техните врагове са на държавни длъжности, владеещи демагогията и манипулацията. Демагозите разбират, че творци като Недялко Йорданов изобличават тяхната корупция, некадърност и злонамереност – затова използват властовите си ресурси, за да заглушат гласа на истината със спиране на публикации, филми, книги и театрални постановки на другояче мислещите творци, а често и с уволненията им.
Демокрацията след 10.10.1989 г. само променя отчасти лицата на репресиращите, сменили твърде бързо демагогията си, и засилва хищническия характер на техните действия. Парадоксалното е, че мнозина от новите властници са пребоядисани стари, а борците за социална справедливост отново са поставени в унизителни и гибелни условия. Това не намалява тяхната сатира, а я увеличава. Книгата на Недялко Йорданов представя подробно ожесточеността на тази страшна битка, в която и той активно участва.
Нима не е могъл бургаският творец да си пише любовни стихотворения, да си пише пейзажна, а понякога и камерна философска лирика? Да си живее живота тихо и безметежно. Разбира се, че е могъл. И Ботев е могъл. И Гео е могъл. И Вапцаров. Но тогава Недялко Йорданов нямаше да бъде син на баща си. Нямаше да бъде потомък на Ботев, Гео и Вапцаров.
Смайващи са работоспособността и плодовитостта на Недялко Йорданов. Поне двайсетина години той се занимава между другото и с писане на мемоарите си. Двайсетина са и документалните му филми, толкова са документалните и публицистичните му книги, над трийсетина са пиесите му за възрастни и деца, четиресетина са стихосбирките му, сценарист е на два игрални филма, на либрето за оперетата „Хубавата Елена“, автор на мюзикъл, на два романа, режисьор на почти всичките си пиеси, на чужди пиеси, автор на музика и изпълнител на песни по свои стихотворения, някои от които са хитови, а се занимава и с телевизионна режисура, изявява се и като телевизионен водещ. Пиесите на Недялко Йорданов се играят в много от театрите на България с огромен успех.
Незабравими са спектаклите по стихове на Трендафил Акациев в изпълнението на Тодор Колев, а по-късно на Павел Попандов, който пък бе канен и в БНТ всяка събота от Александър Авджиев. Много време е необходимо на човек да се запознае с цялото творчество на Недялко Йорданов, а той от няколко години се вдъхнови да пише почти всеки ден по едно стихотворение и да го пуска във „Фейсбук“. За него може да се правят не само изследвания, но и дисертации, за да се обясни явлението Недялко Йорданов.
Интересното е, че книгите на Недялко Йорданов не се задържат по книжарниците, а това се отнася и за дисковете с негови песни в собствени или чужди изпълнения. Търсенето им е заради талантливото боравене със слово и музика, в които винаги има нещо иновативно като идея или форма. Бъдещите изследователи със сигурност ще открият влиянията върху него и от него върху други творци. Песните му са мелодични и лесно се помнят. Пеят ги и известни групи и певци. А някои композитори пишат музика по негови стихотворения. Причината е не само в ярките идеи на поета, но и в музикалния ритъм на поезията му.
Неговата поезия е различима, разпознаваема. А това вече говори за собствен стил. Тя е достъпна, разбираема и незабравима. Рециталите с пълни и препълнени зали са доказателство за близост между творец и аудитория. Традиционните публицистични нюанси, характерни за българската поезия от Възраждането, от новото и най-новото време, не са недостатък, както смятат някои представители на модернизма, а са белег за гражданска зрялост и отговорност. Въпреки наличието на чисто любовни стихотворения, по-голямата си част от творбите на Недялко Йорданов определено се отнасят към гражданската лирика. Любовни стихове може да пише всяка ученичка или юноша, но гражданската поезия е изпитание за истинския творец. В това отношение Недялко Йорданов се е превърнал в учител на следващите поколения.
В мемоара на Недялко Йорданов любознателният читател се среща със знакови фигури (и много техни фотоси) от национална величина – поети, белетристи, драматурзи, актьори, режисьори, композитори, певци, художници, политици и за всеки от тях научава по нещо важно, интересно, а понякога и нелицеприятно. Да научиш тези неща за познати от медиите мъже и жени от първа ръка, е изключително вълнуващо. А също и поучително. В Софийския университет той другарува с бъдещи културтрегери като него. Любопитна е сърдечната дружба и взаимодействието на поета с Булат Окуджава.
Недялко Йорданов е свързан професионално с Бургас, където твори около 35 години. Там създава семейство, работи като драматург, режисьор и директор на театъра, общува с известни местни и приходящи актьори, режисьори, художници, писатели, основава и е главен редактор на солидния алманах „Море“, който е литературно пристанище за местни, национални и някои неудобни за властта литературни творци.
Над 150 постановки на пиеси от Недялко Йорданов са преведени и поставени в чужбина – в Русия, Украйна, Беларус, Литва, Естония, Молдова, Грузия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Сърбия, Германия (ФРГ и ГДР), Франция, Белгия, Финландия, Япония.
Неизбежно е творец с дръзки пиеси да не стане обект на внимание от органите на Държавна сигурност. Недялко Йорданов разказва за перипетиите си с властите по време на социализма и по време на демокрацията, включително и с първите ръководители на страната. И едните, и другите перипетии са направо инфарктни. Може би тенисът и плуването, а също и релаксирането всяко лято в странджанското село Кирово, го съхраняват жив и здрав до сегашната възраст. Впечатляващ е неговият младежки дух и днес. А натискът върху него за отказване от сатирата в творчеството му е изключително стресиращ. Творецът не се поддава и с това се превръща в един от най-последователните защитници демократизма в България.
Недялко Йорданов е отзивчив човек. Много пъти се доверява, помага и в повечето случаи получава и доверие, и помощ. Творческата му кариера е толкова впечатляваща, че чешката телевизия прави документален филм за него – той е един от дванайсетте поети в Европа като Жилбер Беко, Булат Окуджава и др., които пеят песни по свои стихове.
След като се убеждава, че БКП/БСП няма да се покае за грешките си, Недялко Йорданов се включва в политиката като един от ръководителите на АСО и подпомага социалдемократа д-р Петър Дертлиев. Самият поет няма амбиции да бъде депутат, отказвал е и други постове и се занимава главно с поезия, рецитали и театър. Политиката е загубено творческо време, но поне е опитал да помогне за реформирането на държавата ни. Причината е гневът от деформирания до израждане преход от социализъм към капитализъм. Преходът е свързан с невероятен грабеж и будните хора като Недялко Йорданов се опитват да спасят народа си. Не успяват, защото не познават бруталната и безогледна природа на старите и новоизлюпените професионални политици. Но и не мълчат, въпреки терора и заплахите дори за живота им.
Този отзив ще бъде непълен, ако се пропуснат наградите на твореца: „Златен Орфей“ за цялостно песенно творчество (1997); литературна награда „Дора Габе“ (1996); „Златен Пегас“ (2002); „Марко Семов“ (2007); „Иван Вазов“ (2007); „Невена Коканова“ (2010); „Димчо Дебелянов“ (2014); „Стоян Михайловски“ (2018); „Хр. Г. Данов“ (2018); носител на наградата „Золотая муза“ за многобройните му постановки в Русия (2004); носител на наградата „Златен век“ с огърлие на Министерството на културата (2015); носител на наградата „Златно перо“ (2020); орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен (2005); орден „Стара планина“ първа степен (2010); почетен гражданин на Бургас (1998) и на Малко Търново (2015).
Мемоарите на Недялко Йорданов предизвикват интелектуалци като него да напишат спомени за трудните години не само на социализма, но и за мъчителния преход, който още не е завършил. Книгата на поета е документален разказ на бургаския творец в ролята на миналовед за мъжественото отстояване на истинските демократични принципи и борбата за социална справедливост. Запознаването с тези спомени неизбежно ще породи надежда и кураж в борбата за Доброто. А тя още продължава.

Стефан П. СТЕФАНОВ, учител по български език и литература
 
публикувано от kraeved на: 25-03-2024   
 
Само регистрирани потребители могат да въведат коментар!
 
интервал
 
община Монтана
www.montana.bg
 
 

Последни Имоти

 
Продава Двустаен - 135000 BGN - гр. Монтана
Продава Четиристаен - 255000 BGN - гр. Монтана
Дава под наем Едностаен - 20 BGN - гр. Монтана
Дава под наем Офис - 350 BGN - гр. Монтана
Продава Двустаен - 140000 BGN - гр. Монтана
 
Информационен портал град Монтана рекламно поле
 

Последни обяви

 
  Продавам нова интериорна врата с каса - Efapel цвят Сив
 
  Продавам нова немска интериорна врата GRADDE цвят шведс
 
  СПЕШНО ТЪРСЯ ЖЕНА ЗА ГЛЕДАНЕ НА БОЛЕН ЧОВЕК ЖИВУЩА
 
 
 

Анекдот

 
-Остарееме , набореее.Жената секи ден вари жИто,да и било по-лесно !
-Мойта па ме кара сека вечер да си легам с костюма!
 

Фотогалерия

 
 
 


© "Монтана днес"  
Нагоре

 
приятели: | Казанлък | Moreto.net | Безплатни авто обяви | Перник Днес | портал Казанлък | яицазимитпо лъгуг | Търговски център Монтана | Избори 2011 | Hidden Object games online | Дървени играчки | Услуги с багер |

   SQL заявки:17 | време: 0.0308s  | политика за използване на бисквитки | rss източник