
Недялко Йорданов e безспорно име в българската поезия и драматургия. Последната му книга „Житие и страдания грешнаго Недялко“ от 2023 г. се чете на един дъх, както се казва, макар че 463 страници не могат да се прочетат чак толкова бързо. Той не случайно е озаглавил книгата си по подобие на „Житие и страдания грешнаго Софрония“. И в двата случая става дума за застрашителни, динамично сменящи се изпитания. Безбройните изпитания, които предлага животът на бургаския творец, са не по-малко застрашителни. Те са направо убийствени. А той им се съпротивлява и ги преодолява, като и оцелява. С помощта на своите сътрудници и симпатизанти.
И не само оцелява, но и отразява изпитанията с помощта на изкуството, като ги превръща и в импулс за нови творби. И всичко това пред очите, ушите и сърцата на целия народ, който оценява борбеността му по достойнство и го дарява със своята обич. Защото разбира, че каузата на Недялко Йорданов е да защитава светлия идеал на баща си. Това е идеалът за социална справедливост, на който се посветиха творци като Смирненски, Гео Милев, Вапцаров и редица техни съвременници, мнозина от които загубиха живота си при отстояването му. Този идеал го наричаха комунизъм, но той беше само социализъм, а както и разбрахме с голямо закъснение, си е бил направо държавен капитализъм.
Недялко Йорданов ревностно и последователно отстоява идеята за социално справедлив характер на обществения живот у нас, но се оказва, че дори и в условията на официално победил социализъм се раждат и развиват порочни явления, на които пречат хора като него, като Георги Марков, Иван Радоев, Стефан Цанев, Станислав Стратиев и доста близки колеги и съмишленици. А техните врагове са на държавни длъжности, владеещи демагогията и манипулацията. Демагозите разбират, че творци като Недялко Йорданов изобличават тяхната корупция, некадърност и злонамереност – затова използват властовите си ресурси, за да заглушат гласа на истината със спиране на публикации, филми, книги и театрални постановки на другояче мислещите творци, а често и с уволненията им.
Демокрацията след 10.10.1989 г. само променя отчасти лицата на репресиращите, сменили твърде бързо демагогията си, и засилва хищническия характер на техните действия. Парадоксалното е, че мнозина от новите властници са пребоядисани стари, а борците за социална справедливост отново са поставени в унизителни и гибелни условия. Това не намалява тяхната сатира, а я увеличава. Книгата на Недялко Йорданов представя подробно ожесточеността на тази страшна битка, в която и той активно участва.
Нима не е могъл бургаският творец да си пише любовни стихотворения, да си пише пейзажна, а понякога и камерна философска лирика? Да си живее живота тихо и безметежно. Разбира се, че е могъл. И Ботев е могъл. И Гео е могъл. И Вапцаров. Но тогава Недялко Йорданов нямаше да бъде син на баща си. Нямаше да бъде потомък на Ботев, Гео и Вапцаров.
Смайващи са работоспособността и плодовитостта на Недялко Йорданов. Поне двайсетина години той се занимава между другото и с писане на мемоарите си. Двайсетина са и документалните му филми, толкова са документалните и публицистичните му книги, над трийсетина са пиесите му за възрастни и деца, четиресетина са стихосбирките му, сценарист е на два игрални филма, на либрето за оперетата „Хубавата Елена“, автор на мюзикъл, на два романа, режисьор на почти всичките си пиеси, на чужди пиеси, автор на музика и изпълнител на песни по свои стихотворения, някои от които са хитови, а се занимава и с телевизионна режисура, изявява се и като телевизионен водещ. Пиесите на Недялко Йорданов се играят в много от театрите на България с огромен успех.
Незабравими са спектаклите по стихове на Трендафил Акациев в изпълнението на Тодор Колев, а по-късно на Павел Попандов, който пък бе канен и в БНТ всяка събота от Александър Авджиев. Много време е необходимо на човек да се запознае с цялото творчество на Недялко Йорданов, а той от няколко години се вдъхнови да пише почти всеки ден по едно стихотворение и да го пуска във „Фейсбук“. За него може да се правят не само изследвания, но и дисертации, за да се обясни явлението Недялко Йорданов.
Интересното е, че книгите на Недялко Йорданов не се задържат по книжарниците, а това се отнася и за дисковете с негови песни в собствени или чужди изпълнения. Търсенето им е заради талантливото боравене със слово и музика, в които винаги има нещо иновативно като идея или форма. Бъдещите изследователи със сигурност ще открият влиянията върху него и от него върху други творци. Песните му са мелодични и лесно се помнят. Пеят ги и известни групи и певци. А някои композитори пишат музика по негови стихотворения. Причината е не само в ярките идеи на поета, но и в музикалния ритъм на поезията му.
Неговата поезия е различима, разпознаваема. А това вече говори за собствен стил. Тя е достъпна, разбираема и незабравима. Рециталите с пълни и препълнени зали са доказателство за близост между творец и аудитория. Традиционните публицистични нюанси, характерни за българската поезия от Възраждането, от новото и най-новото време, не са недостатък, както смятат някои представители на модернизма, а са белег за гражданска зрялост и отговорност. Въпреки наличието на чисто любовни стихотворения, по-голямата си част от творбите на Недялко Йорданов определено се отнасят към гражданската лирика. Любовни стихове може да пише всяка ученичка или юноша, но гражданската поезия е изпитание за истинския творец. В това отношение Недялко Йорданов се е превърнал в учител на следващите поколения.
В мемоара на Недялко Йорданов любознателният читател се среща със знакови фигури (и много техни фотоси) от национална величина – поети, белетристи, драматурзи, актьори, режисьори, композитори, певци, художници, политици и за всеки от тях научава по нещо важно, интересно, а понякога и нелицеприятно. Да научиш тези неща за познати от медиите мъже и жени от първа ръка, е изключително вълнуващо. А също и поучително. В Софийския университет той другарува с бъдещи културтрегери като него. Любопитна е сърдечната дружба и взаимодействието на поета с Булат Окуджава.
Недялко Йорданов е свързан професионално с Бургас, където твори около 35 години. Там създава семейство, работи като драматург, режисьор и директор на театъра, общува с известни местни и приходящи актьори, режисьори, художници, писатели, основава и е главен редактор на солидния алманах „Море“, който е литературно пристанище за местни, национални и някои неудобни за властта литературни творци.
Над 150 постановки на пиеси от Недялко Йорданов са преведени и поставени в чужбина – в Русия, Украйна, Беларус, Литва, Естония, Молдова, Грузия, Полша, Чехия, Словакия, Унгария, Румъния, Сърбия, Германия (ФРГ и ГДР), Франция, Белгия, Финландия, Япония.
Неизбежно е творец с дръзки пиеси да не стане обект на внимание от органите на Държавна сигурност. Недялко Йорданов разказва за перипетиите си с властите по време на социализма и по време на демокрацията, включително и с първите ръководители на страната. И едните, и другите перипетии са направо инфарктни. Може би тенисът и плуването, а също и релаксирането всяко лято в странджанското село Кирово, го съхраняват жив и здрав до сегашната възраст. Впечатляващ е неговият младежки дух и днес. А натискът върху него за отказване от сатирата в творчеството му е изключително стресиращ. Творецът не се поддава и с това се превръща в един от най-последователните защитници демократизма в България.
Недялко Йорданов е отзивчив човек. Много пъти се доверява, помага и в повечето случаи получава и доверие, и помощ. Творческата му кариера е толкова впечатляваща, че чешката телевизия прави документален филм за него – той е един от дванайсетте поети в Европа като Жилбер Беко, Булат Окуджава и др., които пеят песни по свои стихове.
След като се убеждава, че БКП/БСП няма да се покае за грешките си, Недялко Йорданов се включва в политиката като един от ръководителите на АСО и подпомага социалдемократа д-р Петър Дертлиев. Самият поет няма амбиции да бъде депутат, отказвал е и други постове и се занимава главно с поезия, рецитали и театър. Политиката е загубено творческо време, но поне е опитал да помогне за реформирането на държавата ни. Причината е гневът от деформирания до израждане преход от социализъм към капитализъм. Преходът е свързан с невероятен грабеж и будните хора като Недялко Йорданов се опитват да спасят народа си. Не успяват, защото не познават бруталната и безогледна природа на старите и новоизлюпените професионални политици. Но и не мълчат, въпреки терора и заплахите дори за живота им.
Този отзив ще бъде непълен, ако се пропуснат наградите на твореца: „Златен Орфей“ за цялостно песенно творчество (1997); литературна награда „Дора Габе“ (1996); „Златен Пегас“ (2002); „Марко Семов“ (2007); „Иван Вазов“ (2007); „Невена Коканова“ (2010); „Димчо Дебелянов“ (2014); „Стоян Михайловски“ (2018); „Хр. Г. Данов“ (2018); носител на наградата „Золотая муза“ за многобройните му постановки в Русия (2004); носител на наградата „Златен век“ с огърлие на Министерството на културата (2015); носител на наградата „Златно перо“ (2020); орден „Св. св. Кирил и Методий“ първа степен (2005); орден „Стара планина“ първа степен (2010); почетен гражданин на Бургас (1998) и на Малко Търново (2015).
Мемоарите на Недялко Йорданов предизвикват интелектуалци като него да напишат спомени за трудните години не само на социализма, но и за мъчителния преход, който още не е завършил. Книгата на поета е документален разказ на бургаския творец в ролята на миналовед за мъжественото отстояване на истинските демократични принципи и борбата за социална справедливост. Запознаването с тези спомени неизбежно ще породи надежда и кураж в борбата за Доброто. А тя още продължава.
Стефан П. СТЕФАНОВ, учител по български език и литература