Живият краеведски дух тържествуваше на 49. краеведски четения в Монтана на 21.05.2024 г., посветени на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност; и на 400-годишнината от създаването на първото училище в България през 1624 г. в Чипровци. По дълголетна традиция те се проведоха отново под патронажа на кмета на община Монтана, Златко Живков. Една трета от докладите бяха посветени на учители.
Многолюдните гости и краеведи бяха поздравени от Александър Герасимов, директор на дирекция „Хуманитарни дейности“ към общината. Впечатлен от формулираните заглавия на докладите, той подчерта значимостта на темите и добави и своя информация за насилствената колективизация.
Първия доклад за неразкритите тайни на Чипровци през вековете изнесе доайенът на дружеството, 92-годишният Славко Григоров. Според него трябва да се изследват подземните тунели, чиито входове са разкривани при ново строителство преди петдесетина години.
С интерес бе изслушана част от подготвена книга за Лопушанското поречие на Анюта Каменова-Борин за бъчварството като традиционен занаят.
Инж. Петър Пенчев разказа за интересната фигура на учителя Петър Янчев от Винище, околийски началник преди и след 1944 г., а след това и народен представител.
Различната съдба на трима братя, единствените от с. Горна Вереница, завършили преди 1944 г. средно образование в Ломското педагогическо училище, представи Стефан П. Стефанов: тримата стават свещеник, учител и партиен функционер на БКП.
За перипетиите около третия електрически завод в България, осигурил по-висок комфорт на ломчани, говори Мариан Замфиров.
Ангелина Емилова представи дългата история на дружеството на запасните офицери „Червена стена“ в Лом, предоставило чувствителна социална помощ на своите членове.
За пръв път бе открехната от Теодора Кънчева темата за командироване и заселване на учители в Беломорието през 1941 – 1944 г.
Теодоси Антонов се оказа единственият жител на Монтана, който успя да разкаже любопитни подробности за конния спорт в Монтана през 50-те години на миналия век.
Неочакван технократски доклад за автомобилите на Михайловград, създадени през 50-те и 70-те години на 20. век, представи номинираният от Общинския съвет на Монтана за „Почетен гражданин“ на града Йордан Герасимов. Липсата на стимули води до замиране на заниманията с автомобили в града, за разлика от Враца, където и днес тази дейност се поощрява.
Насилствената колективизация в Монтанско е част от подготвената книга на Лили Гигова, която представи известни и неизвестни издевателства над местното население в периода на последното изграждане на ТКЗС у нас.
Според Камелия Александрова като благодарност за 2 милиона марки под формата на различни дарения си заслужава родният дом на дарителя Кирил Маринов от с. Винище да бъде реставриран като етнографска къща с паметна плоча.
Прав е италианският философ, дипломат, политик и историк Николо Макиавели (1469 - 1527), когато заявява: „Който иска да прозре бъдещето, трябва да се допита до миналото.“ За да стане това със сигурност, трябва да бъдат събрани частите от пъзела на това минало, с което се занимават краеведите.
Четенията на краеведите целят не само оформянето на най-малките тухли на миналознанието, не само повдигането на самочувствието ни като наследници на достойни предци, но и засилване на желанието и възможностите ни да надградим техните постижения.
Стефан П. СТЕФАНОВ, председател на Дружеството на краеведите в Монтана
Нагоре