Регионалната библиотека „Гео Милев”, Дружеството „Будители” в област Монтана и Славянското дружество в Монтана бяха домакини на творческата вечер „Живеем или пребиваваме във „Време за негодници, време за светци“ - среща с писателката Весела Люцканова.
Библиотекарката Валерия Кръстева прочете фрагмент от книгата „От хаоса на преживяното с даровити и бездарни“.
Модераторът на срещата, литературният критик, член на Контролната комисия и на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели Юлий Йорданов каза: „Това е монтански дебют за белетристката, затова реших да направя мини блиц анкета с трима почитатели на литературата в Монтана. Въпросът беше „Какво ви говори името Весела Люцканова?” Първият отговори: „Оооо, да! Чел съм я! Направо ти казвам: чел съм нейната книга „Клонинги”, ама това беше много отдавна”. Вторият: „Много интересни разкази пише тази жена. Гледах я веднъж по телевизията и страшно ми хареса!” А третият истински ме изуми: „Ами тя е гордост за литературата ни, но защо не я канят на среща с читателите в Монтана, ума ми не го побира!”
Иска ми в размислите за творческото битие на Весела Люцканова дебело да подчертая: Весела е дълбок, проникновен психолог. Тя по образование е строителен инженер, а аз бих я определил като инженер, проектирал сериозни градежи в стойностната белетристика.Дори бих я нарекъл доайен на дамската белетристика у нас. И не е само психолог, но и психоанализатор на времето, в което живеем. Даже си мисля, че четейки книгите ѝ, ние сякаш сме хироманти, виждаме като на длан триединството на отечеството ни: минало-настояще-бъдеще. Пък защо не и да се докосва до вижданията на Иван Хаджийски за народопсихологията българска - заяви Юлий Йорданов
Развълнувана, Весела Люцканова каза: „За мен писането е като дишането. Ще пиша до сетния си дъх!“, каза писателката и сподели с аудиторията лични спомени от редакторската и издателската си дейност.
По време на творческата вечер Весела Люцканова дари книги на библиотеката, получи цветя, раздаде автографи и се снима с нейните почитатели.
Нагоре