
Убедена съм, че тая нощ младата изгряваща, надеждна поетеса Любима Рафаилова от литературния клуб „Кръстьо Пишурка” в Лом не е спала. И единствената причина е: необозримо голямата радост, че за първи път има щастието да държи в ръцете си своя първа стихосбирка. Нейното съдържание е концентрирано в заглавието „Докосване до щастието”.
„Любима Рафаилова се довери на мене - непознатия за нея съдник, който да каже две думи за стореното от нея - пише в предговора на книгата литературният изследовател и критик Юлий Йорданов – член на Контролната комисия и на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели, озаглавен „.Лирика -катализатор на екзистенциалната душевност”. - А стореното от нея е мъничко по обем, но е твърде огромно по съдържание. Защото в страниците на книгата ѝ се побира една необятна вселена от чувства, болка, радост, върховно щастие и изтръгнати стенания за екзистенциалното в живота на нашата съвременничка.
Като чета написаното и събрано в този сборник от разнородни по температурен темперамент литературни късове, имам усещането, че пред мене се е изправил обобщеният образ на жената от началните десетилетия на двадесет и първия век. И може би заради умението на авторката да нагази издълбоко в нейното битие и съзнание, успявам да се огледам в огледалото на нейната душевност.”
Авторката изразява признателността си към своя критик, пишейки: „Благодаря на литературния изследовател Юлий Йорданов за това, че е такъв прекрасен вдъхновител и просветител; че ми подаде рамо и застана зад моята идея, превърна моите стихове в книга; прие да е нейн редактор; че написа и нейния предговор!”
Ива СИМЕОНОВА