В деня, когато се навършиха 139 години от истинския наш народен възход – Съединението на Княжество България и Източна Румелия петима родолюбиви ломчани организираха посещение в едно от местата, свързани с борбите на населението от Българския Северозапад – Чипровци. През 1688 година населението на тогавашния Кипровец се вдига на въстание, което е жестоко потушено от османските завоеватели. За жестокостта им говорят тленните им останки, векове наред съхранявани в кулата - костница в Чипровския манастир „Свети Йоан Рилски”.
Чипровското въстание от 1688 г. е въстание за освобождаване на българските земи от османското владичество по време на Голямата турска война. Началото на въстанието е през пролетта на 1688 година, когато от Чипровци към Поморавието тръгват две чети в помощ на хабсбургските войски, но предпоставките за него са в развитието на политическата обстановка в региона дълго преди това. Негов център е град Чипровци и съседните села Железна, Копиловци и Клисура, но то засяга множество села в Берковско, Кутловишко и Ломско, в по-малка степен Видинско, Белоградчишко, Пиротско и други области.
Чипровското въстание е организирано от български католици на територията на днешна Северозападна България, като според съвременната българска историография в редиците на въстаници влизат много православни християни. В същото време, според католическия историк от XVIII век Блазиус Клайнер, православните участват активно в потушаването на въстанието, защото предпочитат „турския султан пред католическия император“.
Въстанието има неуспешен край и при потушаването му центърът на въстаническите действия Чипровци е унищожен. Една от може би най-значимите последици от въстанието е голямата бежанска вълна от българи, които се заселват на компактни групи в различни области и места във и извън пределите на страната. Това са станалите известни по-късно като банатски българи, населяващи областта Банат, както и други малцинствени групи българи.
Нагоре