При повишен интерес пенсионерският клуб „Надежда“ в Монтана и дружество „Будители“ в област Монтана посрещнаха интересни гости – пълния състав на Контролната комисия на Съюза на българските писатели: председателят – белетристката Пенка Чернева и членовете - поетесата Надя Попова – главен редактор на изданието на Съюза на българските писатели – вестник „Словото днес“ и литературния критик и изследовател Юлий Йорданов – член на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели.
Домакинът Драгомир Григоров – председател на клуба, откри творческата среща и персонално представи тримата творци. Повод за гостуването беше представянето на новата книга на Пенка Чернева „Черна котка, бял гълъб”.
- Внимателно прочетох книга „Черна котка, бял гълъб” и да си призная видях Пенка Чернева в нова светлина – каза Юлий Йорданов, представяйки творбата. - До сега не бях чел нищо от нея, макар да знаех, че белетристиката е легнала на нейното сърце. Когато затворих и страница 166 – последната, разтърсих глава и трезво си казах: „Отлична публицистика! Оригинален подход на построяване на наратива!”
Защо е така ли? Защото тя е избрала формата на епистоларността – повествованието е адресирано до човек – кръвно свързан с нея, ноооо не видян от нея! Тя писмено прави изповед на своите преживявания със загиналия при завоя на Черна в Първата световна война свой дядо. Да кажа, че Чернева е открила „топлата вода” в жанра, означава да не съм обективен. Но в интерес на истината ще отбележа, че в нейния случай има разлика. Обикновено писмо се пише до жив, съществуващ на белия свят човек, а авторката пише „Писма до мъртвия дядо”, както сама го е написала в подзаглавието на книжното си отроче.
Всъщност, разказаното е епистолар плюс мемоар и всичко това облечено в литературната одежда на публицистиката. Очите ми се плъзгат по редовете, а в съзнанието ми се изправя образът на разказвачката, която ни въвежда в едни светове: единият, простил се с поколенията от времето на патриархалността в бита и душевността на българина и в наши дни няма свидетели - очевидци; пък другият и той е на път да следва съдбата му. Жалкото е, че от втория са останали белезите в умовете на хората, опарили се от жаравата на завистта и злобата, чернеещи в живота на човека. А що се отнася до разказаното за случките от днешно време, то е свеж поглед към обичайното и злободневното. То е онази гледна точка, която често ни убягва, а всъщност може да е толкова ценна – категоричен беше Юлий Йорданов.
Рецензентката на книгата Надя Попова даде висока оценка на белетристичния наратив на Чернева: „…тя владее виртуозно способността да портретува, да вниква и в най-дребния детайл, да задава на околните и на себе си важните въпроси. А богатата ѝ житейско-творческа биография е пресекла пътя ѝ с едни от най-значимите и колоритни личности от втората половина на миналия век – писатели и журналисти, за които тя разказва с обич и проникновение. Това са нейните непрежалими и незаменими духовни спътници. Още много имена на интелектуалци, главно хора на перото, ще срещнем по страниците на книгата, които, по думите на авторката, са от светлата страна на живота. От страната на „белия гълъб”, а не на „черната котка”...”
Дълбоко развълнувана, Пенка Чернева сподели с аудиторията мислите и поводите, които са я подтикнали да напише тази книга. Сподели и вижданията си за развитието на обществото ни днес, подчертавайки преодоляването на маскарлъците във вълчето време, в което живеем.
Нагоре