За първи път в Северозападна България гостува писателят от Родопа планина Светозар Казанджиев. Той бе поканен от библиотеката при Народното читалище „Развитие 1869“ във Враца и дружество „Будители“ в област Монтана.
Главната библиотекарка Владислава Иванчева откри творческата среща и представи гостите. Повод за пребиваването им беше представянето на книгата „Съдба“.
-Сред камарата книги, родила мисълта и ръката Казанджиева, с най-силна тежест се откроява романът „Съдба“ – каза литературният критик и изследовател Юлий Йорданов – член на Контролната комисия и Консултативния съвет на Съюза на българските писатели. - И тежестта идва не от грамажите на книжното тяло, а от стойността на съдържанието, заело достойното си място между кориците. С този роман белетристът за сетен път доказва философския възглед, че общото се проявява чрез единичното, особеното, характерното. Не случайно бе обявен като роман на 2022 година и авторът получи наградата за белетристика на името на Георги Караславов.
Всъщност, докато четях романа, у мене бавно и лека-полека някак от самосебе си заседна твърдението, че това е едромащабно, многопластово и разнобагрено пано на епоса на родопския българин. Тук не става дума за единичен инцидентен случай, а за житието на цял род – възцарил се дали с желанието на Бога или Аллаха, пуснал дълбоки корени; избил филизи; налял яко стъбло; разклонил мощна корона. Защото животът на Султан от Татаровата фамилия е преди всичко събирателния образ на множество истински добронамерени българи, дръзнали някак си свойски не само да милеят за род и родина, но и да ги бранят, както само те умеят – категоричен бе критикът Йорданов. И оцени романа като епос за болката – катарзис.
Силно емоционално, Светозар Казанджиев разказа на аудиторията колко дълго е носил в съзнанието си сюжета на тази книга преди да я напише. С много плам той говори за живота в Родопския край; за неговите земляци с техното екзистенциално минало и настояще.
Нагоре