За два дни Плевен се превърна в столица на историческата наука. Регионалният исторически музей в града и Историческият факултет на Софийският университет „Свети Климент Охридски” за четвърта поредна година бяха домакини на националната научна конференция „Плевенски исторически четения”.
-Тази конференция се превръща в една традиция, която се налага сред научните дейци и ще продължава своето развитие. Настоящата тема на историческите четения е „Конфликти и разбирателства в историята”, а нейн научен ръководител е докторът на историческите науки проф. Веселин Янчев – каза директорът на музея д-р Володя Попов.
Заместник-директорът на музея, докторът по история Димитър Петров представи издадения сборник с доклади „Плевенски исторически четения”, том 3, от научната конференция, проведена през миналата година на тема „От регионалното към националното – минало, настояще, бъдеще”.
Специални пленарни доклади извън програмата изнесоха доц. д-р Никола Дюлгеров, проф. дин Милко Палангурски, доц. д-р Стоян Николов, доц. д-р Владимир Станев и проф. дин Вера Бонева.
Разпределени в две тематични секции в конференцията с доклади се представиха 64 утвърдени учени, музейни работници, преподаватели и докторанти от осем университета, два института на БАН, два национални музея, десет регионални музея, две академии, Съюза на учените, Съюза на краеведите, две сдружения и едно средно училище.
Силно впечатление на научните дейци направи докладът „Приносът на Цвета Кръстенякова и Кръстьо Пишурка за възхода на учебното дело във Враца и Лом“, който беше изнесен от почетния краевед на България Юлий Йорданов - председател на дружество „Будители“ в област Монтана.
Две са личностите, които оставят трайна диря в учебното дело на Враца. Младият, едва 24-годишен Кръстьо Пишурка преподава с много хъс като учител в мъжкото училище във Враца. По това време в града светителства онзи българолюбив епископ Агапий, който към 1840 година открива първото девическо училище, където учителка е красивата Цвета Кръстенякова. Това девическо училище е вече закрепнало и дава отлични резултати – каза докладчикът.
Съдейки по делата му, Пишурка не отстъпвал на чаровната си колежка Цвета Кръстенякова. При все безспорните успехи на младия и начетен българин, гръцкият епископ Агапий започва да чувства застрашено разпространението на гръцката култура във Враца. През тези години гръцкото духовенство целенасочено разпространява своята писменост и култура сред населението и немалко българи започват да се гърчеят. Дейността на учителя притеснява епископ Агапий и духовникът с правата му, дадени му от гръцката Цариградска патриаршия, се стреми всячески да прогони от Враца Пишурка. И затова той отива в Лом, където извършва истинска революция в просветното и културното дело.
Докладът на Юлий Йорданов предизвика дебати у аудиторията, а научният ръководител проф. Веселин Янчев високо оцени неговото изследване в тази сфера на просветното будителско дело.
Нагоре