Намериха се 24 дейни краеведи, които на 14 декември 2024 г. в съботния почивен ден се събраха в Националния STEM център към МОН в София и учредиха на своя първи конгрес Съюз на българските краеведи. Той се създаде на базата на съществуващите краеведски дружества в страната, които на 02.01.2020 г. останаха без своя организация и се намериха извън правното пространство.
На учредяването дойдоха председатели на краеведски дружества, техни заместници, краеведи и университетски преподаватели. Единодушно бе гласуван уставът на регистрираното на 15.04.2024 г. сдружение и бяха избрани Управителен съвет (УС) и Национална контролно-ревизионна комисия.
За председател на Управителния съвет бе избран проф. д-р Тодор Мишев, историк, от Софийския университет; за заместник-председател - проф. д-р Венцислав Велев от УниБИТ; за секретар – юристът Димитър Бисеров Петров. Членове на УС станаха доц. д-р Петя Събева, географ, от Великотърновския университет; доц. д-р Захари Дечев, преподавател по туризъм в Бургаския университет, председател на бургаското краеведско дружество; Нонка Кръстева – председател на пернишкото краеведско дружество и Стефан П. Стефанов – председател на монтанското краеведско дружество. Всички членове на УС са с издадени краеведски книги и сериозна научна и краеведска дейност. Маркираните основни насоки за работата на Съюза дават основателни надежди за подобряване на краеведската дейност в България.
Бе избрана Национална контролно-ревизионна комисия от трима души: инж. Детелина Денчева от Перник, Боян Лазов от с. Ковачевци, Пернишко, и Светла Шапкалова от София.
Съюзът на българските краеведи се създаде, за да попълни една назряла необходимост от координиране дейността на краеведските дружества в страната, от укрепването и разширяването им като членска маса и възрастов състав, от създаването на нови дружества. Съюзът ще помогне за обогатяване на краеведската дейност по отношение на формите за работа и начините за популяризиране на героичното ни минало, на фолклора ни, на незабравимите ни природни дадености, на успехите на нашия забележителен народ, постигнал толкова много въпреки историческите и икономическите изпитания през вековете, довели до разруха на материалната и духовната ни култура. Ние, краеведите, има какво да покажем от делата на нашите предци като блестящ патриотически и естетически пример за потомците. Дебатите на конгреса бяха творчески и пълни с енергия, която се надяваме скоро не само да окуражи съществуващите краеведски дружества, но и да ги подтикне към нови и неподозирани изяви. Краезнание винаги е имало, има и ще има, защото вечна е човешката потребност да се изучава миналото и настоящето, да се заимства положителното от тях и да се предава на поколенията за градивно развитие на Родината.
Стефан П. Стефанов
Нагоре