Големият музикален капацитет Димитър Гигов намери в лицето на главния експерт „Култура и вероизповедания“, община Монтана, Нели Василева, достоен за него задълбочен и изчерпателен предговор, каквато сполука е намерена и със заглавието и корицата на книгата „Магията на музиката в живота на ДИМИТЪР ГИГОВ“, написана от съпругата му Лиля Гигова.
Да се познаваш с Димитър Гигов от Монтана бе чест и удоволствие. Той допускаше до себе си всеки, който проявяваше интерес към възгледите му. Малцина знаеха, че е инженер-химик. По-скоро го смятаха за музиколог или изкуствовед. Причината е в дълбочината на знанията му за музиката и киното. Аз го открих като лектор по история на джаза и творческите портрети на световни музиканти по радиовъзел Монтана. Веднъж го попитах може ли да предостави някоя от лекциите си в печата и останах изненадан, че няма лекции – просто отивал с темата в студиото и започвал да говори, импровизирайки. Освен лекториите в Белово, Монтана и Белоградчик той не е отказвал да влиза и в часове по музика, когато са го канели учители, за което сподели Ирина Илиева, бивш учител по музика във Второ СУ „Н. Вапцаров“, Монтана.
С Митко Гигов можеше да се говори и по политически теми, по които бе подготвен отлично – не само беше си закупил, но и беше прочел и запомнил всички книги на Виктор Суворов и проф. д-р генерал Дмитрий Волкогонов за ленинизма, сталинизма и Втората световна война, а сигурно и от други автори. Рухването на социалистическата система за него вече не беше тайна, а това беше третото катастрофално събитие на 20. век след двете световни войни. И както е раздавал плочи и записи, така раздаваше и книги – безкористно.
От книгата на съпругата му Лиля Гигова не може читателят да забрави, че музиката за него не е просто хоби, а и средство за общуване с духовната красота. Той се явява като посредник между това изкуство и хората, които имат потребност от него. Нещо повече – той се старае да породи тази потребност, да я подпомогне да се развива. И както разбираме, доста успешно. Наистина възрожденска е просветителската му дейност да приобщи все повече хора към класическата музика, попмузиката и джаза. А той 55 години старателно се подготвя за тази дейност като истински професионалист, макар че е инженер-химик. Познаваше отлично не само приликите и разликите в различните направления в джаза, но дори и в детайли личния живот на големите музиканти. Някой ще каже, че това е дарба, но бих добавил – и мерак. Не намирам по-точна дума – мерак да знаеш максимално много за изпълненията и изпълнителите.
Приносът на Димитър Гигов за популяризирането на музиката не е изчезнал. Той е предаден на неговите почитатели, а те ще предават на потомците си отблясъците на едно изкуство, което ще продължи да вълнува човечеството, докато то съществува.
Стефан П. СТЕФАНОВ, председател на Дружеството на краеведите в Монтана
Нагоре