По инициатива на Общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в народното читалище „Развитие 1898“ в село Медковец се състоя паметна вечер, посветена на 177 години от рождението на Христо Ботев и 152 години от гибелта на Васил Левски.
Събитието бе открито и ръководено от Цеца Илиева – председател на народното читалище „Развитие 1898“.
С приветствие към гостите се обърна председателят на Общинската организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва о.з. Ваньо Иванов.
Специален гост бе почетният краевед Юлий Йорданов – председател на Дружество „Будители“ в област Монтана, член на Контролната комисия и на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели.Той говори на тема „Христо Ботев и Васил Левски – знайно но и неказвано“. Гостът направи дарение на читалищната библиотека 4 от своите 19 издадени книги с литературна критика и литературна история.
Признателна България за 152-и път скланя глава пред паметта на най-великия си син Васил Левски. Изминаха сто и петдесет и две години от оня зимен ден, когато увисна на бесилото. И тялото му бе оставено да се люлее. А тълпата от продажници и цигани да плюе и хвърля снежни топки по него. За мишена им бе този, който се е борил за свободата. За тяхната свобода! – посочи Юлий Йорданов
Ами... това се казва признателност българска!
Та не се ли получи същото и с Христо Ботев? Когато предвожданите от него четници вървяха от Козлодуй до Околчица Войводата сам видя, че момците му изнемогват в жегата, а под сенките се излегват българи. Дръзналите да ги освобождават от османските мракобесници с погнуса видяха, как ония не рачеха даже водица да им дадат и продължаваха да спят робски
Ех, колко е прав оня наш възрожденец, който с буца в гърлото и трепереща от гняв ръка написа: ”Не сме народ! Не сме народ, а мърша!” Силни думи! Ама и верни!
А и Левски, и Ботев, и плеадата им сподвижници умряха за свободата на Отечеството, на вси българи от Мизия, Тракия и Македония. Та те въплъщаваха в идеала си и организацията, която създаде цяла една епоха. В нея свободата имаше много апостоли, но Васил Левски по думите на Захари Стоянов беше «бащата на апостолите».
Именно той - с делото, подвига и саможертвата си, с идеите и нравствената си чистота, с посланията и заветите си - Апостолът Левски днес е българският най-светъл пример, наш национален идеал.
Юлий Йорданов показа на екран множество снимки и документи за двамата титани, посещавали Ломския край.
В литературно-музикалната програма се включиха поетът Кирил Божинов и възпитаници на местното средно училище „Отец Паисий“.
На паметната вечер присъства председателят на Областната организация на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва о.з. бригаден генерал Божин Гаврилов.
Нагоре