Сто и петдесетата годишнина от кончината на големия български родолюбец, книжовник и бунтар Кръстьо Стоянов Пишурка Българското национално радио отбеляза в предаването си „Графити по въздуха“ по програма „Хоризонт“с представянето на единствената цялостна изследователска книга „Сплетител на бунтовния дух“. Водещата на предаването, Светлана Дичева – член на Съюза на българските писатели покани нейния автор почетния краевед Юлий Йорданов - член на Контролната комисия и на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели за обстоен разговор. Ще предадем откъс от него.
Св. Дичева: Юлий, предлагам да си говорим на „ти“, защото се знаем много отдавна.
Ю. Йорданов: Да, разбира се!
Св. Дичева:Да започнем от заглавието „Сплетител на бунтовния дух“ – що е то „сплетител“?
Ю. Йорданов: Изборът на заглавие на книгата не е случаен. Акцентувам върху две взаимосвързани понятия, отнасящи се както до личността на Кръстьо Пишурка, така и до неговата книжовна дейност. От една страна, думата „сплетител“ насочва към Кирило-Методиевата традиция на „плетение словес“, която Българското възраждане преоткрива и развива в новите модерни условия: от съществено значение е синтезът, обединението, сплитането на разнообразни текстове да постига смисълът на творбата, да откроява нейната идейна същина. През ХІХ век това намира израз в особен вид творчество - побългаряване и адаптиране на чужди текстове, с максимално доближаване до българската природа и мислене. Целта е да се подпомогне рецепцията: сюжетен свят на творбата, персонажното поведение да бъдат лесно възприети от читателя, като по този начин се формира и художествения усет. В тази връзка, книжовната дейност на Кръстьо Пишурка – както показва и книгата ми се подчинява на тези задачи на възрожденската култура от ХІХ век, като отразява типичните за епохата просвещенски процеси за модернизиране на обществото чрез знанието.
Св. Дичева: Накъде Кръстьо Пишурка насочва своята дейност?
Ю. Йорданов: Трябва да посоча от една страна, че през 40-те и 50-те години на ХІХ век в българското общество тепърва започват да се появяват творби, в които се дава израз на чувствата и емоциите – на трепетите на любовта и разочарованието, на усещането за пролет и младост, на необходимостта от преобразувание на съществуващото. Това е причината една голяма част от стиховете, създадени в този период, да са издържани в стилистиката на сантиментализма. Същото се наблюдава и в създаващата се българска белетристика, в която наред с акцентите върху чувствените преживявания на персонажа, се акцентува върху поредица от приключения и преодоляване на страховити (в български условия – битови) обстоятелства. Обобщавайки, това е историко-културния контекст, в който Кръстьо Пишурка осъществява своята дейност.
От друга страна, Българското възраждане, както е известно, е епохата на радикалните промени, на стремежа за кардинална промяна на статуквото. Още в „История славянобългарска“ – както посочват проф.Надежда Драгова и проф. Кирил Топалов – Паисий Хилендарски дефинира стратегическата цел на българското национално развитие: възстановяване на свободната българска държава. И до в двете й взаимосвързани начала – самостоятелно светско управление и самостоятелно духовно развитие.
Св. Дичева: Но Кръстьо Пишурка прави опити в стихотворството…
Ю. Йорданов: Да! Кръстьо Пишурка като просветен деец също прави опити в стихотворството. И тук ще отбележа, че през 40-те и 50-те години на ХІХ век заниманието със стихотворство е сравнително нова дейност в българска среда. Първите масовизирани стихотворения са създадени от учители, това е т.нар. даскалска поезия. В нея се възпяват мащабите на образователната дейност, стремежът към знанието като знак за национална принадлежност. Авторите демонстрират своето съзнание за висок обществен дълг и национална отговорност. И тези стихове намират място в учебниците, в песнопойките, в разнообразните възрожденски книжовни жанрове, представят се по време на годишните изпити.
Св. Дичева: А защо Христо Ботев критикува стихотворството на Кръстьо Пишурка
Ю. Йорданов:През 1873 г. Ботев пише стихотворението „Защо не съм?“. В него той подлага на сатирико-иронична трактовка представители на българския еволюционен подход, сред които е и Кръстьо Пишурка:
Защо не съм и аз поет -
поет като Пишурката?
Ех, че ода бих направил
на баба си на хурката.
Културен факт е, че тези стихове на Ботев се възприемат от голяма част от съвременниците, но и от последвалите изследователи на възрожденската култура, като оценка за цялата книжовна и обществена дейност на Пишурката.
Действително, стиховете на Пишурка са издържани в духа на даскалската поезия, като художествената функция е подчинена на публицистичната. Важното е да се представи приоритетно ползата от знанието, да се стимулират младите образовани българи да работят за бъдещия просперитет на Отечеството. Бавно, постепенно и последователно.
От тази гледна точка според проф. д-р Ваня Добрева, за гениалния ни поет Христо Ботев тезата за реализиране на националните цели – освобождението на България – чрез образование и постепенно обществено съзряване е безкрайно чужда и неприемлива. За него върховният момент на народната българска революция е настъпил, а това изисква директен сблъсък, себеотрицание и саможертва. Това Ботево гледище обяснява и неговото сатирико-иронично отношение към представителите на еволюционния подход, по-конкретно и към Кръстьо Пишурка.
Нагоре