регионални новини

Паметно матине
Сто четиридесет и седмата годишнина от освобождението на България от османските завоеватели организацията на Съюза на офицерите и сержантите от запаса и резерва в Лом чества с паметно матине.
Почетният краевед Юлий Йорданов - председател на Дружество „Будители“ в област Монтана, член на Контролната комисия и на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели изнесе аудиовизуална беседа на тема „Освобождението на Лом и първите ходове на новата власт“.
Национално-освободителните борби на хората от Северозападна България през втората половина на седемдесетте години на деветнадесетия век навлизат в своя апогей. Този бурен народен подем не остава незабелязан от турските власти, господстващи по тези земи – заяви ораторът.
За да осъществи пълен контрол върху разрастващата се революционна ситуация, в края на буреносната 1876 година османлиите разполагат в Лом един полк от редовната си войска, командван от известния с кръвожадността си каймакамин Зеки бей.
Най-напред той се заема да угаси ентусиазма на българите в жаждата им за свобода и отхвърляне ярема на поганеца. Ето защо той въвежда извънредни мерки, сред които и така нареченото телесно наказание. По този начин положението на местното население още повече се влошава.
Обявената руско-турска война през 1877 година внася смут сред поробителя и той се принуждава спешно да командирова квартируващия в Лом полк в района на Свищов, където е театърът на разигралите се първи бойни действия. Злобата към нашенци обаче, с всеки изминал ден все повече нараства. Причината е може би в това, че първенците на Османската империя предусещат какво ги чака при евентуалната победа на руската армия във войната. Ето защо те още повече засилват репресивните си мерки. Увеличават контрола на крайдунавските постове, лодките преминават под надзора на военните чинове, забраняват всякакъв вид събрания, въвеждат изолация на акостиращите на пристанище Лом австрийски параходи, заедно с понтоните и целия им речен и крайбрежен екипаж.
В това време победоносният ход на руската армия шества при Шипченския поход. Без особена съпротива турците предават Оряхово, изтегляйки се към Лом. На 14 ноември Лом се превръща не в арена на бойните действия, а по-скоро във военно-пленнически лагер. Кметът на село Вълчедръм обаче инсценира нахлуване на руски войски в селото, което стряска юзбашията и приближените му. На страха очите са големи и тази шайка побягва към Цариград за спасение. Кметът на село Вълкова Слатина пък веднага ”донася” на каймакамина в Лом, като обстойно описва ”нападението” на русите. По този начин засилва паниката сред управниците в града. И те тутакси предприемат спешна евакуация на армейската част и турското население. Така турците бягат от Ломско, макар руснаците да са твърде далеч от града и в района настъпва междуцарствено положение. Жителите му изпадат в небивало ликуване, защото вече се чувстват свободни.
След подписването на Санстефанския договор за окръжен началник в Лом е назначен гвардейският капитан Павел Дмитриевич Нечаев. Встъпвайки в длъжност, той организира първите свободни избори за градски съвет. За негов председател е избран Ангелаки Йованчов. Най-напред той се заема с посрещането и настаняването на руските и румънските войски. Градският съвет на първото си заседание, състояло се на 11 март 1878 година, решава да даде закуска на офицерите, а войниците да почерпи с ракия и вино.
Управляващият орган развива голяма дейност по разквартируването, обличането и изхранването на установилата се в града седма пеша земска дружина. Старият конак и изоставените от турците десетина къщи около него са ремонтирани и пригодени за казармени помещения. Ушити са 750 комплекта войнишки униформи и са доставени 8 големи казана за изхранване на войската. Съветниците гласуват помощи на изпадналите в затруднено материално положение бойци от българската дружина.