За десети пореден път учени от цяла България дебатираха в Казанлък върху живота и многопластовото творчество на Димитър Чорбаджийски – Чудомир. Тази крупна научна конференция носеше надслова „Дните може да изглеждат дълги, но годините са кратки…“. Форумът се проведе в Литературно-художествения музей „Чудомир“. С приветствия към дейците на научната мисъл се обърнаха председателят на Управителния съвет на фондация „Чудомир“ Борис Кърчев и директорът на ЛХМ „Чудомир“ Добрина Матова, а водещ беше директорът на местния Исторически музей „Искра“ д-р Момчил Маринов. Те напомниха за значимостта на конференцията за обогатяването на знанията за именития творец.
Изнесените 15 доклада осветлиха различни аспекти на писателя Чудомир. Те бяха дело на професори, доценти, доктори на науките от различни университети и институции. Внимание заслужават докладите на проф. д-р Николай Аретов, проф. д.и.н. Вера Бонева, проф. д-р Алберт Бенбасат, д-р Калина Маджарова, доц. д-р Мая Горчева, проф. д-р Петко Петков, доц. Евгения Русинова, доц. д-р Николай Петков, арх. Милен Маринов, гл.ас. Петър Хаджинаков и доц. Венета Янкова.
Изключително внимание предизвика докладът на почетния краевед Юлий Йорданов - председател на Дружество „Будители“ в област Монтана, член на Контролната комисия и на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели „Огледалото на Чудомир. Или как вижда в него събратята си по перо и четка в дългите дни на кратките години“
Животът наш – човешки – е изпъстрен с толкова много върхове и долини, че е трудно да описваме преодоляването и покоряването им. И все пак, няма как в съзнанието ни да не остава по нещо от тях. Особено, когато в изкачването на върха се овладяват планината от препъни камъни. И точно тогава, когато си се запътил да ги превъзмогнеш, възникват моментите на преосмисляне на изминалото. Така в хода на това преосмисляне - за душевен отдих и набор на нови сили - аз посягам я към томчето с „Опити“-те на Мишел дьо Монтен или най-често до това с разказите на нашенеца Чудомир. Та тези две книги са с най-изтрити корици от безбройното им разгръщане от мене и затова се намират на лично място в моята библиотека.
Защо е така ли? Ами защото и двамата стоят много по-близко до моята душевност. А от тях вторият е по-надеждният ми съкровен душеприказчик. Може би това се дължи единствено на темперамента му, който е разположен току до моя или пък защото между нас цари някакво невидимо, но осезаемо духовно родство – подчерта докладчикът.
Нагоре