Едва ли това е най-точното евентуално заглавие за книга. Но е девиз на един бърз живот. Трудно е да се каже откъде се появява тази бързина. В българската женска поезия тя идва от Багряна, минава през Лиляна Стефанова, Миряна Башева, Петя Дубарова и други техни сестри. Динамиката на изказа е адекватна на динамиката на живота и на рано отишлата си Нели Стефанова – поетеса, белетристка, преводачка и учителка по английски език.
„Това съм аз“ е втората ѝ посмъртно издадена в „Полимона“ ООД, Монтана, през 2025 г. книга с непубликувани в първата ѝ книга стихове, есета, сценарии, преводи и част от кореспонденцията ѝ. Приживе тя спорадично публикуваше тук-там свои стихове само за да заяви присъствието си. Много неща споделя в „Блогът на Nelly“, част от който е публикуван тук. Очевидно нейната разпиляност се дължи на пълната ѝ всеотдайност към всяко нещо, с което се заема.
Пред читателите на втората книга на Нели Стефанова „Това съм аз“ се изправя един рано изграден чувствителен лирик с гражданска позиция. Тя съзерцава нюансите в природата и, любувайки им се, успява пластично да ги щрихира пестеливо, но доста изразително. Стихът на Нели Стефанова е доста жив и емоционален, с което завладява читателя и го приобщава към своя чист и непокварен свят. А това е главната цел на всеки истински поет.
Стихът на Нели Стефанова е като изпъната струна, която с нерв реагира на околната обществена действителност. Всяко от стихотворенията на поетесата грабва читателя със своята актуалност и съвременност на изказа, със своята извисена нравственост. Особено със своята категоричност. А „Геллеирт“ си е един рядък поетически бисер, който рано или късно ще се нареди в огърлицата на българската лирика:
Геллеирт
„Иди си!“ – твърдо казах. „Болезнен изкусител!“
…Божествено усмихна се жестокият смутител.
„Иди си!“ – с рязък крясък разцепих тишината.
…Усмивка по-прекрасна бе от утринна позлата.
„Иди си!“ – нервно смачках едно невинно цвете.
…А погледът му би хипнотизирал боговете.
„Иди си!“ – коленичих, предчувствайки разруха.
…Неумолимо приближи и станах сляпа, глуха…
„Иди си!“ – потреперващ гласът ми сам проплака,
но грохнала припаднах, щом внезапно взе го мрака.
Неистово „Ела!“ към своя похитител
откъртих от душата си: „Единствен мой спасител!...“
10. клас
Нели Стефанова и в прозата си в много случаи кореспондира със своята поезия. Най-ярко това се забелязва в есето ѝ „Моята история за „Мануар“. То е направо зашеметяващо, каквато е била и срещата ѝ музикантите, доверили ѝ се да я приемат за своя преводачка. Тя е респектирана от това, че „Manowar е философия и вдъхновение, перфекционизъм, начин на живот!“ А читателите успяват да разберат какво е изкуството за един искрен и последователен фен на метъл музиката. Затова не е случайно и заключението на авторката: „От този миг не съм престанала и няма да престана да повтарям, че аз съм най-щастливият човек в света! Защото не е просто сбъдната мечта докосването ми и работата ми с Manowar, а вяра в бъдещето, в чудесата и смисъла да намеря себе си в един роден за нов импулс живот!“
В живота и в творчеството си Нели Стефанова е свързана с темите за Индия и Унгария, на които е посветена и голяма част от кореспонденцията й на английски език. Тя познава класическата им литература и притежава книги и речници, свързани с двете страни. Нещо повече, тя се е срещала с индийци и унгарци, има връзка с посолствата им, била е на ученическа бригада в Унгария, но така и не успява да посети Индия.
В книгата са представени и преводи на Нели Стефанова от унгарски и на английски език.
Една от приятелките на Нели Стефанова я нарича „странница“. Тя със сигурност е странна със своето действено любопитство към екзотичните страни, народи и изкуствата им; с трайното си увлечение по метъл музиката, намерило израз и в облеклото й; със скоковете с парашут; преводач, поет, прозаик и всеотдаен учител.
Нели Стефанова не дочака да види първата си книга „Стихът ми да говори“, нито втората „Това съм аз“. Най-вероятно те щяха да имат други заглавия. Но тя е оставила трайни спомени в душите на хората, с които е контактувала – нейните учители, колеги, ученици, нейните приятели и музикантите на „Manowar“. А с двете си книги със сигурност ще разкрие на читателите си една войнстваща за красотата поетична душа, расла в крехко женско тяло. Със сигурност ще покаже на търсещите някой нов ъгъл от действителността. Със сигурност ще подкрепи с талантливия си стих някоя колеблива личност.
Стефан П. СТЕФАНОВ
Нагоре