На 29 октомври 2025 г. се проведоха поредните краеведски четения на Дружеството на краеведите в Монтана. Патрон отново бе кметът на общината Златко Живков. Четенията се осъществиха и благодарение на прелюбезната съдействие на РИМ – Монтана.
Тон на четенията даде Цветана Сотирова със сладкодумната си беседа за ролята на река Бързия в живота на село Бързия. Оказа се, че реката е споменавана още от древногръцките историци, а също и по-късно. Тя е била свързана с местни ритуали и е давала поминък с 13 воденици и 29 фабрики, динамо за електричество от 1929 г. и 3 ВЕЦ, които и до днес работят. Представени бяха и мостовете на реката.
Петър Младенов разказа за народните празници и обичаи в с. Смоляновци, като акцентът падна върху традиционната местна сватба. И в това село се играе „шареното хоро“ с подаръците в ръцете на сватбарите. Тук е съществувала традицията чеизът да се показва, като се разнася с волска кола из по-главните улици на селото.
Дискусия предизвика докладът на о.з. инж. п-к Александър Лавров за Латинската църква в с. Владимирово, община Бойчиновци. Според авторката на документален филм по БНТ на същата тема, Анета Александрова, председател на местното читалище, днес няма нито един католик в селото и не се помни да е имало такъв, но екип от Св. Синод и археолози предстои да се занимае с гробовете на рицари в църковния двор и това ще изясни в голяма степен истината за тази църква. Аргументите на Александър Лавров се базират главно на каменната архитектура на храма и не могат да се пренебрегнат.
Със своите щрихи за дейността на училището в с. Ерден Катя Павлова представи известното за него на основата на архивните документи от създаването му до неговото закриване.
За потомствения геранджия и мостостроител Любен Часовникара от с. Ерден говори Стефан П. Стефанов, който го показа и като фин часовникар.
Кредитната кооперация „Избавление“ (1932 – 1944) в с. Студено буче според Георги Филипов се е оказала устойчива срещу конкуренцията на богаташките местни магазини с преференциите си за бедните хора.
Според починалия автор Йордан Георгиев при премахването на неудобните за властта учители в област Монтана са репресирани само до края на 1944 г. 207 учители, от които 176 са предложени за уволнение, а сред избитите 139 души има и учители.
От телефонния апарат „ТА – 600“ Мариус Илиянов се прехвърли на историята на завода за телефони в Белоградчик, който не само е стигнал до 2500 работници с цехове в градовете Видин и Грамада и селата Рабиша, Долни Лом и Чупрене, има си База за развитие, а кадри за него се подготвят в специализиран техникум „ Александър Ст. Попов“. 80% от стоката се изнася за чужбина.
Представяйки сватбите и кръщенетата в гр. Брусарци (1989 – 2024), Серьожа Вълков споменава, че те са същите като представените в т. 3 на книгата му „История на гр. Брусарци“ от 2024 г. Тук той само представя измененията и нововъведенията в тях. Те са прагматични и са съобразени с новите технологии и новия пазар.
Доц. д-р Ваня Иванова, директор на РИМ – Монтана разказа за герба на Монтана, като и чрез презентация в присъствието на автора му Теодоси Антонов показа пластическите му търсения, съобразени с хералдическите изисквания.
Дружеството на краеведите в Монтана повече от три десетилетия полага сериозни усилия и представя резултатите от своя труд на монтанската общественост. Мотивацията на краеведите е надеждата, че техните изследвания откриват не само нашето минало, но и нашето настояще, върху което миналото дава своя осезаем отпечатък. Нидерландският философ Барух де Спиноза отбелязва през 17. век: „Ако искаш бъдещето да е различно от настоящето, не забравяй миналото.“
Дружеството на краеведите в Монтана е доказало за времето на своето съществуване своята действеност и възможности. Ако то получи по-осезателна подкрепа, ще се постигнат високи резултати в моралното, нравственото и патриотичното възпитание на подрастващото поколение. А може да се назоват и други резултати от въздействието на неговите постижения. Защото героизмът, смелостта, талантът, волята, упоритостта и изобретателността на нашите земляци са забележителни и не заслужават забрава, а преклонение пред примера на първенците, които са локомотивът на историята.
Не знам друга държава да има Ден на народните будители. 52. краеведски четения в Монтана са посветени на всички народни будители, на 175 години от рождението на Иван Вазов, работил и творил в гр. Берковица, и 150 години от рождението на композитора и диригента Камен Луков от с. Копиловци. Няма забрава за всеотдайния труд на ползу роду болгарскому! Нека да е честит на всички Денят на народните будители, частица от постиженията на които всеки от нас ще носи до края на живота си и ще го предава за облагородяване на потомствата на България!
Стефан П. СТЕФАНОВ, председател на Дружеството на краеведите в Монтана
Нагоре