Регионалният исторически музей в Габрово и Великотърновският университет „Св. св. Кирил и Методий“ бяха домакини на осмата, подновена след ковид кампанията, Национална научна конференция „Старопланинският регион – минало, настояще, перспективи. Развитие на културния туризъм“. Нейн научен ръководител е преподавателят в Историческия факултет на университета проф. д-р Петко Ст. Петков.
Форумът бе открит от директора на музея Росен Йосифов. Той приветства участниците, посветили проучванията си на развитието и опазването на богатото културно наследство на Старопланинския регион.
Целта на конференцията е да се популяризира историческото, географското, икономическото и културно значение на региона от древността до наши дни; да се покажат достиженията на науката в региона и страната; да се изложат новите гледни точки на българските учени, разкриващи мястото на тези земи в исторически, археологически, етнографски и стопански план.
Свежа нотка в програмата, включваща 22 доклада и научни съобщения, беше докладът на почетния краевед и литературен изследовател Юлий Йорданов – член на Контролната комисия на Съюза на българските писатели, който прибави и нов елемент - западния Балкан и по-конкретно Северозападна България. Темата му беше „Пътят от „Цветето на България” до Народното събрание“.
Чипровци - известното заради разцвета си в духовно и индустриално отношение като ”Цветето на България” - е и място на революционери - каза докладчикът. - От това бунтарско гнездо изхвърчават немалко борци за национални и социални правдини, нетърпящи да ги гази омразният ботуш на османлиите. Борбата за национално освобождение в средата на ХVII век се оглавява от Петър Богдан и Петър Парчевич, които първоначално разчитат на помощ от западните съседи и папата, но остават разочаровани и започват самостоятелна подготовка за народен бунт – завършил с неуспех. Сред бежанците, отправили се на север, са и някои от близките на бунтовниците. Едни от тях намират живот в Ломския край. Сред тях са и предците на Воеводата Дядо Цеко Петков. От преданията на неговите роднини се знае, че те са преселници от Кипровец, избягали от родния си край след въстанието през 1688 година. Дори сред фамилните реликви още се пази една сабя, на която трудно, но все пак се чете годината 1688.
Поредната изява на престижен научен форум на Юлий Йорданов получи високата оценка на научен ръководител проф. д-р Петко Ст. Петков.
Нагоре