На 17 февруари музикантите от Духовият оркестър с диригент Пламен Крумов зарадваха ценителите на духовата музика с празничен концерт по повод 128-годишнината от рождението на именития български композитор Дико Илиев.
Събитието се проведе в концертната зала на НЧ ”Разум 1883” - гр. Монтана, където специално за него се събраха 30 оркестранти, обединени от желанието да отдадат почит към твореца, оставил трайна следа в духовата музика. Специални гости на вечерта бяха гласовитите певици от Народен хор „Пъстренец” към читалището, с ръководител Елица Искренова, в съпровод на Народен оркестър с ръководител Любомир Гешковски. Въздействащите изпълнения на хора бяха доказателство за приноса на Дико Илиев в утвърждаването на хорото като жанр за духов оркестър - новаторско съчетание между уникалността на българския фолклор и характера на западните духови инструменти.
Всички самодейци, които бяха част от тържествената вечер, пазят и предават спомена за самобитния музикант, посветил по-голямата част от живота си на музиката. Водещата на концерта Нели Василева припомни пред присъстващите как се е формирала личността на композитора и открои най-значимите моменти от неговия творчески път. Всеизвестният диригент и военен капелмайстор, превърнал духовия оркестър в разпознаваемия глас на Северозапада и в една от емблемите на българското музикално самочувствие, е автор на над 70 авторски хора и китки, около 20 марша, десетки румби, валсове и танга, както и на множество аранжименти на фолклорни мелодии за духови оркестри.
Празничната програма включваше маршове, хора и разнообразни произведения за духов оркестър, които екзалтираната публиката оцени високо с аплодисменти. По традиция началото и краят на концерта бяха поставени с маршове – вечерта откри марш „Родина” на Николай Братанов, а заключителните акорди бяха запазени за знаменития „Сливенци при Драва” от Бай Дико.
Цветя за Духов оркестър „Дико Илиев” и Народен хор „Пъстренец” бяха поднесени от името на кмета Златко Живков и от Настоятелството на НЧ „Разум 1883” с председател инж. Светослав Боцев.
Нагоре