Национална научна конференция под сентенцията на Чудомир „Никой не е по-силен от слабостите си“ се състоя в Казанлък в Литературно-художествения музей „Чудомир“ в третия ден на тазгодишните празници, посветени на големия български писател, художник, карикатурист, хуморист, краевед Димитър Чорбаджийски. Конференцията бе открита от Добрина Матова, директор на музея. Научен ръководител беше д-р Чавдар Ангелов, директор на НПМ „Шипка – Бузлуджа“.
Представиха се 13 български учени и изследователи на творчеството на Чудомир. Началото даде проф. д-р Алберт Бенбасат с доклада си „Не-смешните разкази на Чудомир“, в който проследява творчеството на писателя, където доминира тъжната реалност. И въпреки че тя е представена по специфичния по чудомировски ироничен начин, смехът е отстъпил на тъгата и нерадостното ежедневие на обикновения човек.
В конференцията участваха още проф. дин Вера Бонева с доклада „Чудомир и Серафим Северняк“, доц. д-р Евгения Русинова представя „Чудомир – динамика на представите“, доц д-р Мария Узунова със „Социалното и психологическото в творчеството на Чудомир“ – опит за представяне на образа му в съвременен контекст и в образователната и институционалната среда“, доц. дн Мая Горчева – „Между оптимизма и песимизма: Пътят към смъртта на един хуморист и епикуреец“, а докладът на представителя на Съюза на българските писатели Юлий Йорданов бе „Писателите в окото Чудомирово“.
Вероятно много хора ще се съгласят с мене, че живеем в сложно, трудно време. Аз го наричам вълче време. И как да не е: вижте как завистта, алчността, злобата, отмъстителността са избуяли в сериозни, за да не кажа застрашителни размери. Много умел и съвсем лаконичен коментар по проблема, ширещ се в обществото ни, е направил Димитър Чорбаджийски още на 16 август 1948 година: „Всеки е свят, докато дяволите спят!“ Явно това са творения на Сатаната – каза в доклада си Юлий Йорданов.
И понеже посочих завистта като първооснова на всички тия маскарлъци, се сещам, че не са един и двама, а мнозина твърдят: на Елин Пелин принадлежи мисълта „Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта!“
Дали е така, не мога да свидетелствам, защото съм друго, а не от Пелинковото поколение. Но все пак примерите от живота и днес не веднъж и дваж доказват правотата на тази мисъл, превърнала се в нещо като сентенция.
Няма начин и дори мога да твърдя: и за писателите тя е подвластна, защото нали и те са хора и градивни строители на човешкото общество. И понеже аз за себе си си имам един измерител в междуличностните отношения, реших да я проверя, като я тествам с моя любимец и жалон в живота Димитър Чорбаджийски.
Сега с вас, читателите, ще разтворя неговия Дневник. В него той дава територия на наблюденията си в онова, което се случва в писателското общество и не само в него. Впечатлителното Чудомирово око не остава индиферентно към чисто междуличностните отношения в него, защото те може да са владелци на перото, но и са преди всичко хора. И писателят от Долината на розите обективно оценява ситуацията, като по човешки преценява качествата и негативите на своите колеги. А в коментарите си не пропуска и да жилне и недостойнствата дори и на издигнатия на поста председател на Съюза на българските писатели Людмил Стоянов, с когото се познават от годините на тяхното младежко бохемство.
Сред докладчиците бяха още доц. д-р Николай Петков, Огняна Георгиева, гл. ас. Петър Хаджинаков, д-р Чавдар Ангелов, Деница Рахнева. Представен бе и докладът на Росица Чернокожева „Човешките слабости – най-дълбокият и силен пласт на Несъзнаваното“.
Нагоре