По технически причини традиционните пролетни четения на краеведите в Монтана, посветени на 24 май – Ден на светите братя Кирил и Методий, на българската азбука, просвета и култура и на славянската книжовност и 150-годишнината от избухването на Априлското въстание, се проведоха чак на 26 май 2026 г. в РИМ, Монтана. Четенията се проведоха под патронажа на кмета на община Монтана, Златко Живков.
Всяка година Дружеството на краеведите в Монтана провежда своите двукратни четения, посветени на 24 май и на 1 ноември. Тази традиция се подхранва от силно развитата страст на краеведите да съхранят паметта за големите постижения на нашите земляци. Тази традиция говори и за добре развит потенциал за търсене, изследвания и реализация на изследванията първо на нашите четения, а след това в медиите и социалните мрежи. В това отношение много ни помагат РИМ – Монтана, Държавният архив и РБ „Гео Милев“, като и трите институции не могат да се оплачат, че не срещат отзивчивост и от наша страна.
За архитектурата и стенописите на църквата „Свети Никола“ в с. Долна Вереница като паметник на културата, в която е творил и големият възрожденец Поп Пунчо от с. Мокреш, говори Камелия Александрова. Време е този храм от 16. век да бъде включен като дестинация в туроператорските вериги.
Даниел Йорданов представи църковна плащаница (XVIII – XIX век) от фондана РИМ-Монтана с много подробности за нейната изработка и култова символика.
Неизвестни факти за хайдутството и революционното движение през Възраждането в с. Студено буче разкри Георги Филипов в своето изследване. Назрял е въпросът за поставяне на паметна плоча за Ангел Анастасов от с. Студено буче, който като жител на с. Кутловица (дн. Монтана), загива на Шипка, а неговото име редовно се споменава по време на тържествените военни проверки не само заради буквата А в имената му, но и защото е бил от първа рота на Първа дружина на опълчението.
Според Цветана Сотирова принудителните прекъсвания на учебния процес в с. Клисура (дн. с. Бързия) са регистрирани още от времето на Възраждането и продължават до ново време поради различни причини: климатически, епидемични, наличието на войни и бедствия.
Житията и страданията на двама самоотвержени стожери на вярата от Видинската епархия по думите на Стефан П. Стефанов са пример за всеотдайна служба на българската православна църква.
Новият доайен на краезнанието в нашия край е 95-годишният Тодор Живков Михайлов от с. Превала, свързал живота си с гр. Бойчиновци, който е най-дълго управлявалият директор на бившата фабрика за хранителни масла и майонеза „Ботуня“. Той я представи доста пълно.
М.с. инж. Генади Матеев говори за забележителните шахматисти на Монтана, за турнирите в Младежкия дом и големите победи на местните шахматисти.
Аудиторията беше запозната от Катя Павлова с живота и дейността на учителя Тодор Спасов от с. Долна Вереница, който е оставил над стотина страници за родното си село. Те са използвани в тройно по-голямата история на селото от Иван Дамянов.
В своя детски спомен за червеноармейци в с. Железна 94-годишният Славко Григоров категорично заяви, че съселяните му и той са посрещнали през 1944 г. с хляб, сол и градински цветя съветските войници като освободители, а не като окупатори.
Инж. Лъчезар Лазаров представи откъс от своя мемоарна книга за премеждията на един млад специалист в Тъкачния завод „Монтана“ (Камгарната), в който той среща по време на социализма и привлекателни хора, и тарикати като Остап Бендер, които растат в кариерата.
Още един инженер, Любомир Ангелов, разказа за една от нередностите по време на социализма – доносничеството – в развойната база на завод ПИМА-Монтана.
В краеведските ни четения се включват хора с различни образования. Поривът за техните изследвания не е породен от носталгия по миналото, а по-скоро от осъзнаването на стойностното в постиженията на личности или групи от хора. Трудолюбивите краеведи не жалят време, труд и средства, за да се домогнат до възхитителни находки, които ще бъдат градиво за местната история. За всичко това е необходимо търпение, настойчивост и постоянство и затова всеки краевед заслужава да бъде поздравен за своя успех. Поздравления за всички бивши, настоящи и бъдещи краеведи за усилията на ползу роду болгарскому!
Стефан П. Стефанов, председател на Дружество на краеведите, Монтана
Нагоре