Един от летописците на Видинската епархия, ставрофорен иконом Йордан Н. Василев, издаде през 2025 г. книгата „През бурите с Христос в Сърцата“. На 500 страници той прави своя поклон пред двамата си първи духовни наставници: Ставрофорен свещеноиконом Григорий п. Александров и Петър Тодоров, дългогодишен секретар на Видинската света митрополия и висш служител на Св. Синод на БПЦ. Независимо че пътищата на двамата не са еднакви, общото между тях и автора е безпределната вяра в христовите повели и всеотдайната служба на православната църква с всички свои сили и несъмнена ерудиция.
Ставрофорен свещеноиконом Григорий п. Александров (1907 - 1978) е роден в с. Белчин, Самоковско, но израства в Лом и свързва живота си с него. Завършва с отличие софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и Богословския факултет на Букурещкия университет с научна степен Лисансие на богословските науки. Става свещеник отново в храм „Св. Никола Стари“ в град Лом в своя квартал и наследява на тази длъжност своя баща. Съпругата му Венка Т. Белчева (1907 – 1991) и близките му винаги го подкрепят във всичко. А то не е малко.
Според автора той не е само свещеник. Той е и преподавател по вероучение в различни училища на Лом, и безукорен оратор, който често изнася сказки, свързани с религията и историята, и публицист в централни и местни духовни вестници и списания. През 1943 г. издава книгата „Заветите на Царя Обединителъ“.
След 09.09.1944 г. отец Григорий п. Александров (поп Гочо) е подложен на репресии, затвори, перфидни изтезания, унижения, а семейството му на лишения и ограничения. Но той освен духовник е и гражданин. Вярва в западната демокрация и приобщаването на България към нея, но не доживява това. Вкарват го три пъти в затвора – 1945 – 1947; 1951- 1952; 1958 – 1962 г. Първия затвор изтърпява в Ломския затвор, втория – в Белене, а третият – в затворите на Враца и Плевен. След първия затвор следва не само парична глоба, но и пълна конфискация на имота. Причина за многобройните страдания на свещеника е откритостта на противните му за властта граждански позиции, които тя приема за рецидив на непримиримост.
Ставрофорен снещеноиконом Йордан Н. Василев определено смята, че неговият духовен наставник е щял да заеме по-високо място в научната духовна йерархия на страната ни, за което е бил подготвил три посочени научни хабилитационни труда, с които е кандидатствал за доцент в Духовната академия „Св. Климент Охридски“ в София: „Постоянните задържания в милицията, затворите и определянето му като непримирим и опасен враг на властта му попречват да заеме полагаемото му се място в нашата висша богословска школа.“ В книгата са публикувани някои беседи, слова, речи и поучения пред учащата се младеж, войската и гражданството на Лом.
Авторът на книгата „През бурите с Христос в Сърцата“ в доста случаи дава информация за избити хора след 09.09.1944 г, за репресирани от властите, за историята на гр. Лом, на с. Добри дол, на някои храмове и за кариерното развитие на редица духовници и служители на Видинската митрополия, на Светия Синод, за известни дейци на културата у нас. Особено интересни са страниците, посветени на патриарх Кирил, на видинските и други митрополити, най-яркият от които е видинският митрополит Неофит, управлявал най-продължително време епархията.
Втората част на книгата е посветена на Петър Тодоров Марков
(1905 - 1988) от с. Добри дол, съселянин и роднина на автора. Петър Тодоров завършва след Софийската духовна семинария „Св. Йоан Рилски“ и Богословския факултет при Софийския държавен университет „Св. Климент Охридски“. Препоръчват му хабилитация, но Видинският митрополит Неофит го назначава като учител в новооткритото Епархийско девическо практическо училище за осиротели и крайно бедни девици, а на другата година го назначава и за секретар на Видинската света митрополия. Петър Тодоров се справя с огромната административна дейност, още повече че след семинарията е бил секретар на Архиерейското наместничество в гр. Лом.
През 1950 г. местните власти интернират Петър Тодоров с цялото му семейство в с. Воденичане, Ямболско, и е освободен през 1952 г. със застъпничеството на бъдещия патриарх Кирил, който по това време е бил Пловдивски митрополит и Наместник председател на Светия Синод.
През 1954 г. опитният църковен администратор Петър Тодоров е назначен от Патриарх Кирил на работа в Светия Синод, където се и пенсионира през 1970 г. Авторът на книгата „През бурите с Христос в Сърцата“ скрупульозно изрежда длъжностите, на които е назначаван Петър Тодоров като цивилен служител на висшата църковна администрация: той е редактор на „редица книги, учебници и пособия за студенти и семинаристи“, работи в различни отдели, а за периода 1966 – 1970 г. е началник на Културно-просветния и административния отдел при Светия Синод. Високото доверие на Патриарх Кирил се дължи на качествената работа на нашия земляк, който участва в комисия за „Уеднаквяване на календара във всички православни църкви, за да се възстанови хармонията между църквите по този важен въпрос.“ Петър Тодоров води преписката на Патриарха с „монасите от Зографския манастир; свещеници и църковни общини от Америка; представители на православните църкви, инославните изповедания и учебни заведения. А така също и до наши учебни заведения и културно-просветни институции.“
Авторът с респект говори за публицистичната и писателската дейност на Петър Тодоров, който пише разкази на религиозна тематика. „В края на 60-те години на м. век написва обемистия си труд от библейски и нравствено-богословски характер „Истини на вярата“, за съжаление неиздаден.“ – казва авторът. Публикувани са в книгата откъси от неговия дневник и избрани негови творби. Той контактува с личности като акад. Михаил Арнаудов, акад. Стефан Младенов, проф. Александър Милев, дипломата и писател Симеон Радев и др., за които споделя интересни подробности от мисленето им.
Ставрофорен свещеноиконом Йордан Н. Василев е снабдил книгата си с богати документални приложения и фотографии. За да се очертаят по-релефно образите на двамата му герои, той не пропуска да се позове на отзиви за техните личности, които са знаещи, трудолюбиви, честни, добросъвестни. При пенсионирането на Петър Тодоров Патриарх Кирил
му дава изключително висока оценка: „Ти беше стълб на Синодалната канцелария.“
И авторът на книгата „През бурите с Христос в Сърцата“, и двамата му герои са хора любознателни, четящи , помнещи и можещи. На това се дължи високият им авторитет, но особено впечатляваща е чистотата на помислите и действията им в името на християнското човеколюбие. Книгата с това метафорично заглавие е достойна дан за достойни хора.
Стефан П. СТЕФАНОВ, председател на Дружество на краеведите в Монтана
Нагоре