Широко популярната радиожурналистка, преводачка и белетристка Светлана Дичева -член на Съюза на българските писатели покани литературния изследовател Юлий Йорданов – член на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели да гостува на предаването „Графити по въздуха“ на програма Хоризонт на Българското национално радио. Поканата беше приета и на 16 юли 2026 година вечерта в радиоефира за втори път (след предаването „Нощен хоризонт“) беше представена двадесетата книга на Йорданов с литературна критика и литературна история „Любов с вълчица“.
- Със Светлето си говорихме съвсем човешки – без натруфени фрази, без театралничене – за да не кажа с приятелски тон – коментира събитието Юлий Йорданов. – И това е така, защото отдавна с нея се знаем, а от моите 20 книги поне половината, че и повече, са представяни в това култово предаване. Разговорът се завъртя около моята книга „Любов с вълчица“, спечелила миналата година конкурс в Министерството на културата. Акцентът беше застъпената от мен в разказите в книгата чисто човешки теми. С въпросите си Дичева ме върна към милите ми спомени с поетичния дует Евтим Евтимов - Романьола Мирославова, „инженера по белетристика“ Весела Люцканова, доайена на съвременната оперативна критика акад. Благовеста Касабова, която аз считам за моя майка в жанра литературна критика. Стана дума и за изследваните от мен автори: признатия още приживе за класик Йордан Радичков, писателите – страдалци Кръстьо Пишурка и Змей Горянин, писателите – земляци Иван Рудников, Анастас Стоянов и Иван Давидков, бащата на българската библиотечна наука проф. Тодор Боров, с когото сме родени под един покрив и още, и още герои на книгата.
Всъщност началото на радиоинтервюто Светлана постави още от заглавието на книгата. Интересното в него е, че „Любов с вълчица“ си е чиста метафора с много земен привкус. И това е съвсем естествено. Аз, откакто се помня, само с думи се занимавам. В това отношение цитирах моя любимец – световния литературен класик Лев Николаевич Толстой, който казва: „Правилно подбраната дума отключва душата“. За мен обаче думата е и като една вълчица, която може спокойно да ти ближе раната и да ти облекчи болката, но… може в миг смъртоносна да те захапе. Изводът фактически е, че ние – пишещите – не се замисляме по тези проблеми. – категоричен е Йорданов.
Нагоре