Художественият ръководител на клуб „Кръстьо Пишурка“ Юлий Йорданов:
„В нашето творческо сдружение участват не перодръжковци, а истински дарования, които се доказват в „битките с лъвовете“ на националните състезания, защото като всеки войник носим в раницата си маршалския жезъл!”
Интервю на Петя Д. Димитрова
Поредния си връх изкачиха поетите от литературния клуб „Кръстьо Пишурка“ при народното читалище „Постоянство 1856“ в Лом. Те станаха лауреати на тринадесетия национален конкурс за поезия „Пролет моя“, чийто традиционен домакин е народното читалище „Никола Йонков Вапцаров 1922“ в София. Това беше хубав повод да се срещнем и разговаряме с художествения ръководител на клуба, литературния критик Юлий Йорданов – член на Съюза българските писатели.
-Господин Йорданов, честити да са ви най-новите награди. С какви чувства ги посрещате?
- Благодаря от мое име и от името на наградените! Що се отнася до чувствата, изпитвам затруднение как да ви отговоря. Може би най-точното определение е: със смесени чувства…
- Но… защо, не се ли радвате?
- Естествено, че се радвам. Обаче, тази радост е някак си породена от нещо, което при нас е традиция. Гледам погледът ви е учудващ, сигурно защото очаквахте друг отговор. Откакто възкресихме на 26 февруари 2013 година, с цената на продължителни, да не кажа мъчителни преговори с председателя на читалището, защото в началото на 90-те години на миналия век една „умна“ глава на читалищен ръководител сложи кръст на литературния клуб „Кръстьо Пишурка“, нашите творци непрекъснато изкачват върхове в лириката и печелят национални награди. Само за 2015 година те бяха 19. И затова трите приза от „Пролет моя“ със задоволство вече сложихме в колекцията ни. Онова, което ме кара истински да се радвам е, че наградените са млади хора. 25-годишният Илиан Николов повтори успеха си от миналогодишното издание на този конкурс, където макар и дебютант в литературни състезания, в своята възрастова група завоюва първата награда. Петя Димитрова и Галя Костадинова са с малко по-дълъг житейски и поетичен стаж от него и прибавиха нов влог в творческата си биография. Но… нека си кажем и истината, а тя е, че е чест и гордост да бъдеш високо оценен не от кой да е, а от авторитети като председателя на журито на конкурса, големия български поет Евтим Евтимов и от членовете: литературоведката, академик Благовеста Касабова и поетесата Романьола Мирославова. Впрочем, наградите още веднъж показват, че в нашето творческо сдружение участват не перодръжковци, а истински дарования, които се доказват в „битките с лъвовете“ на националните състезания по поезия, проза и публицистика. В тях ние участваме не заради олимпизма, комуто не сме чужди, а защото като всеки войник носим в раницата си маршалския жезъл. Ето така с трите награди творците ни написаха нови изречения в подетата от Съюза на народните читалища в България инициатива „160 години общонародно читалищно дело 1856-2016“, в която те се включиха.
- И от „Пролет моя“ накъде отивате?
- Къде ли? Ами то, ние никъде не ходим! Ето и сега, когато трябваше да отидем в София, да участваме в рецитала на лауреатите на конкурса „Пролет моя“ и си получим наградите, се случи нещо, за което не искам да си спомням. И то ни попречи да се срещнем с колеги по перо, призвание и душа, и най-вече с корифея на лириката Евтим Евтимов. Ала здраве да е, убеден съм, че слънцето отново ще изгрее. Това е така, защото усилено се стягаме за новите конкурси „Искри над Бяла“, „Горчево вино“, „Биньо Иванов“, „С море в сърцето“,… ееее, няма да изреждам всичките. Дано имаме късмета и на тях да изкачим поредните нови върхове.
- Благодаря, господин Йорданов! От сърце ви желая ползотворно изкачване!
Нагоре