По повод 168-годишнината от рождението на Вазов трийсет членове от монтанския клуб „Будители народни“ проведоха на 25 юли 2018 г. екскурзия по местата, които писателят е посещавал. По пътя Райна Панова запозна всички с наличната информация в Интернет и прозвучаха стихове на поета в емоционалната интерпретация на Стефка Емилова. Денят бе дъждовен, но точно в необходимите моменти дъждът прекъсваше, което беше не само интересно съвпадение, но и много полезно за снимки и разглеждане на четирите планирани обекта.
Най-напред беше посетен Черепишкият манастир „Св. Успение Богородично“, посещаван и от известни хора като Алеко Константинов, Вапцаров и др., а от Вазов – многократно. „Вазовият кът“ даде представа за творбите, инспирирани от манастира и жителите на Врачанския край. Искърът бе пълноводен и „шумеше страшно“ като по времето на баба Илийца от разказа „Една българка“.
Манастирът „Седемте престола“ също е впечатлил Вазов, който му е посветил стихотворение, а репресираният поет Змей Горянин прекарва там последните си творчески години и е пожелал да бъде погребан зад църквата. Няма друга такава църква със седем параклиса под един покрив, а легендите за създаването им са различни.
Особено интересен беше паметникът на литературния герой Йоцо от разказа „Дядо Йоцо гледа“. Инфраструктурата край него беше изключително добре аранжирана в архитектурно отношение. Направена от бял врачански камък, петметровата фигура на слепия литературния герой продължава да се взира, откривайки с удовлетворение „българското“, за което малцина от сънародниците ни имат очи. Пътуващите с влак за София могат да го видят вдясно след няколко минути път от гара Елисейна при ясно време.
Никой не очакваше, че в къщата в Челопек на известната литературна героиня – баба Илийца от разказа „Една българка“ – уредничката ще е една от потомките й. Тя разказа не само за живата правнучка Пенка, кръстена на баба Илийца, която е била учителка по биология в Монтанската гимназия, но и за настоящата кметица на Челопек, праправнучка на баба Илийца. Оказа се, че оживялото внуче на героинята не се е казвало майор П., а Дано, който е роден през 1874 г. и ни гледаше от своята снимка – умира през 1944 г. като обикновен селянин и не е бил офицер по професия. Баба Илийца умира две години след Освобождението, а къщата й е била по-нагоре от сегашната на петнайсетина метра, т.е. през една къща.
Много Вазови сюжети и творби са родени в нашия роден Северозапад и това е основателен повод за гордост. На подобни екскурзии човек не само се пречиства духовно, но и се зарежда с преоткрити или нови родолюбиви идеи, които са живи, действени и необходими на всеки истински българин, който е съпричастен с борбата за духовното издигане на потомците.
Стефан П. СТЕФАНОВ
Нагоре