
Петдесетата годишнина от създаването на Националния литературен музей беше отбелязана с внушителна научна конференция с международно участие „СЛОВО И ПАМЕТ“, която се състоя в къщата- музей „Христо Смирненски“ в София. Тя беше открита със слово от директора на институцията - юбиляр Атанас Капралов.
В продължение на два дни под научното ръководство на проф. д-р Алберт Бенбасат и доц. д-р Александра Антонова бяха изнесени 37 доклада. На научния форум се представиха професори, доктори на науките, докторанти и изследователи – краеведи от цяла България. На сериозен анализ и дискусии бяха обсъдени темите: литературното наследство – история и опазване, възможности и проблеми при проучването на литературните архиви, нови изследвания по литературно-исторически и музеоложки въпроси, музейни форми на представяне – между науката и атрактивността, биографии на хора, книги и безмузейните писатели.
Сред този елит на научната мисъл беше и почетният краевед на Република България, литературният изследовател Юлий Йорданов – член на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели и председател на дружество „Будители“ в област Монтана. Той се представи с доклад на тема „Писателите по-силни ли са от слабостите си“ – размисли през окото на Чудомир.
„Вероятно, сигурно много хора ще се съгласят с мене, че живеем в сложно, трудно време. Аз го наричам вълче време. И как да не е: вижте как завистта, алчността, злобата, отмъстителността са избуяли в сериозни, за да не кажа застрашителни размери. Много умел и съвсем лаконичен коментар по проблема, ширещ се в обществото ни, е направил Димитър Чорбаджийски още на 16 август 1948 година: „Всеки е свят, докато дяволите спят!“ Явно това са творения на Сатаната.
И понеже посочих завистта като първооснова на всички тия маскарлъци, се сещам, че не са един и двама, а мнозина твърдят: на Елин Пелин принадлежи мисълта „Ако в България се роди гений, то това ще бъде геният на завистта!“ – каза докладчикът.
Дали е така, не мога да свидетелствам, защото съм друго, а не от Пелинковото поколение. Но все пак примерите от живота и днес не веднъж и дваж доказват правотата на тази мисъл, превърнала се в нещо като сентенция.
Няма начин и дори мога да твърдя: и за писателите тя е подвластна, защото нали и те са хора и градивни строители на човешкото общество. И понеже аз за себе си си имам един измерител в междуличностните отношения, реших да я проверя, като я тествам с моя любимец и жалон в живота Димитър Чорбаджийски - Чудомир.
Сега с вас, читателите, ще разтворя неговия Дневник. В него той дава територия на наблюденията си в онова, което се случва в писателското общество и не само в него. Впечатлителното Чудомирово око не остава индиферентно към чисто междуличностните отношения, защото те може да са владелци на перото, но и са преди всичко хора. И писателят от Долината на розите обективно оценява ситуацията, като по човешки преценява качествата и негативите на своите колеги. А в коментарите си не пропуска и да жилне и недостойнствата дори и на издигнатите на високи постове“ – посочи господин Йорданов.
Докладът предизвика повишен интерес и коментари, както в дискусията, така и в кулоарите на конференцията.