В Народния театър „Иван Вазов“ в София е уредена ретроспективна изложба, посветена на 115-годишнината от рождението на големия български актьор Петър Василев, Стойностното в експозицията е, че връща посетителите и почитателите на театралното изкуство към живота и творческия път на един от забележителните артисти в историята на първата ни сцена. Изложбата е създадена по идея на Румяна Василева и е дълбок поклон пред таланта и паметта на Петър Василев.
Изложбата беше открита от драматурга на театъра Анелия Янева, която очерта в едри щрихи живота и превъплъщенията на сцената на един от голямата актьорска кохорта в храма на Мелпомена. „Професионалният път на Петър Василев започва в любителската трупа на Роза Попова. По-късно, с подкрепата на Стоян Бъчваров, той постъпва във Варненския театър, а след това играе в театралните трупи на Пловдив и Русе. През 1944 г. Бъчваров го препоръчва за трупата на Народния театър, където Василев остава до пенсионирането си през 1989 г. Последното му участие на сцената е през 2004 г., по повод стогодишнината на театъра.“ – заяви Янева.
Свои спомени за актьора сподели артистът Михаил Петров, с когото са били колеги на сцената на Народния театър. „Наистина е приятно да се говори за хора, които са били значими като личности. Няколко пъти съм се срещал с него на сцената в различни спектакли, но и много приятно беше, че извън сценичното ни съжителство, той беше изключително възпитан, много мил и много внимателен човек. Ние бяхме група млади актьори и той се отнасяше много уважително, много бащински с нас. Правеше присъствието в театъра много спокойно, макар че ни беше много натоварено.“
Изключително вълнуващо прозвуча разказът на дъщерята Румяна Василева. „Моят баща живя много дълго - 98 години без два месеца. За един толкова дълъг житейски и творчески път има много материал. Това не може да бъде обхванато от една изложба. Тук са представени някои негови роли, за да се види колко е различен. Той владееше майсторството винаги да е различен до съвършенство. Тук ще видите различни ликове на един и същи човек. Той се потапяше в това, което прави на сцената, Сред незабравимите му роли са Малволио в „Дванайсета нощ“ от Уилям Шекспир, Златил в „Боряна“ от Йордан Йовков и Лука Лукич в „Ревизор“ от Николай Гогол – част от стотиците образи, които татко създаде през десетилетията на сцената. Баща ми оформи моя светоглед. Беше педантичен, обръщаше особено внимание на детайлите, не си правеше никакви компромиси с изкуството и изискваше да възпита същите високи критерии и у мен.“
На церемонията по откриването на изложбата беше поканен и литературният изследовател Юлий Йорданов – член на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели. Той разказа за колегиалността и приятелството на Петър Василев с родения в Лом актьор Александър Бечев по време на работата им в Драматичния театър в Русе.
Снимка: Божидар Марков
Нагоре