Литературният салон „Дора Габе“ и Музейната експозиция „Дора Габе“ към Съюза на българските писатели бяха домакини на първото представяне на шестата стихосбирка ”Капки сол по душата” на поетесата Росица Илиева.
Като чета написаното и събрано в този сборник от лирични късове, имам усещането, че пред мене се е изправил обобщеният образ на жената от средата на второто десетилетие на двадесет и първия век. И може би заради умението на авторката да нагази издълбоко в нейното битие и съзнание, успявам да се огледам в огледалото на нейната душевност - каза литературният изследовател Юлий Йорданов - член на Консултативния съвет на Съюза на българските писатели.
Първото нещо, което ме впечатли в написаното, е заглавието „Капки сол по душата”. И веднага си зададох въпроса „А коя е тя?”.
А тя е онази, която изповяда:
Преминах през сурови изпитания.
Погребах любовта голяма.
Преборих страх, тревоги и терзания.
Да се прекърша?! Начин няма!
И продължава земният ми път.
Докъде и как ще стигна аз не знам.
Но жив и силен е във мен духът,
и знам, че няма никога да се предам!
Метафоричността, с която авторката рисува портрета, сигурно е най-доброто изпитано средство да ни представи женствеността с нейната актуална еманципираност в нашето съвремие. Но точно тук са препъни камъните, защото тя трябва хем да се движи равноускорително, хем да се отърсва от ненужните наслоения на отиващото си време, хем да не къса окончателно с традиционното у българката. Ето в такава ситуация се намира лирическата героиня на Илиева и може да се каже, че е разпъната на не една, а на няколко Голготи.
Дълго. Много дълго изпивах мислите на Росица Илиева. И си останах жаден. Сякаш бях като земята през знойните юли и август на 2026-а. И се чудех как да изляза от суховейните месеци на житейската екзистенция. Помогна ми пак Росица Илиева с нейното стихотворение „Поетът“.
За него всеки ден е празник.
Той пише... Пише и мечтае!
Не носи във сърцето си омраза!
Света добър чрез думите си вае.
Измисля си герои и сюжети,
и като свои ги прегръща той.
Така живеят всичките поети -
човек обикновен, а не герой.
И ниже рими, като броеница,
за вас, за всички, за мира и добротата.
Душата му е волна бяла птица,
несменяща за нищо свободата!
Не - това не са редове, писани с ръка. Това са мисловни късове, които се родеят с шекспировите стойностни категории за живота и смъртта. Но са казани от една поетеса-екзистенциалист, която ако продължава в същия дух, един ден би заела достойно място сред големите имена на жриците на българската поетична словесност – завърши словото си г-н Йорданов.
За мен беше чест и истинско удоволствие да се докосна до света на тази велика поетеса и точно тук да представя шестата си книга – каза развълнувано Росица Илиева. -
Благодаря на всички, които успяха да дойдат в този дъждовен ноемврийски ден!
След това тя и Юлий Йорданов четоха стихове от току-що представената стихосбирка.
Нагоре