 
|
На днешният ден |
|
|
6.11.1315 г.
Градските власти във Флоренция осъждат задочно на смърт Данте Алигиери, след като той отказва да се върне от изгнание.
| |
|
|
|
| | интересно и любопитно
Интересно и любопитно:
 Образуването на звезди в Млечния път влияе върху живота на Земята
Интезивните процеси на образуване на звезди, протекли в нашата галактика преди около
2,4 милиарда години, са били причина за невероятни процеси, изиграли ключова роля в
еволюцията на всичко живо на планетата. До този изводи е достигнал доктор Хенрик
Свенсмарк (Henrik Svensmark), служител на Датския национален космически център
(Danish National Space Center - DNSC), в своята работа, публикувана в списание
“Астрономически записки” (Astronomische Nachrichten), съобщи DNSC.
Когато бактериите и водораслите в океана нарастават, поемайки въглероден диоксид, те
предпочитат обикновено атомите на въглерод-12. В резултат морската вода се насища с
въглерод-13, който е полезен на морските създания за създаването на техните
раковини. По този начин, изменението в съотношенията на тези изотопи през различните
периоди позволява да се разберат някои особености за развитието на биосферата, а
именно колко продуктивен е процеса на фотосинтеза.
Изследването на доктор Свенсмарк е било насочено именно върху съдържанието на
въглерод-13 в седиментни скали. За свое голямо удивление д-р Свенсмарк открил, че
най-интензивните изменения в живата природа съвпадат по време с бурното образуване
на звезди в Млечния път, въпреки че климата на Земята е бил достатъчно студен. И
обратно, когато темпа на звездна еволюция силно се забавил, а на нашата планета се
затоплило и климата станал по-благоприятен, резки промени в състоянието на
биосферата не се осъществявали.
Следователно, именно космическите лъчи са изиграли огромна роля в еволюцията на
земния живот. Изследователя предполага, че те са повлияли върху образуването на
по-плътни облачни слоеве, които са станали причина за захлаждането.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 19-04-2007
|  Виното е по-древно от пирамидите
Американски археолози успяха да открият ритуалната камера на първия влиятелен
египетски фараон, а в нея скривалище, в което са разположени около 200
непокътнати керамични съдове за съхранение на вино и други напитки. Находката е
на възраст повече от 5000 години, т.е. съдовете са скрити поне 500 години преди
създаването на първите пирамиди.
В гробницата на фараона Ур-Аха (Hur-Aha), основател на Първата египетска
династия, е открит и култов параклис. Подът и пейките в него са покрити с петна
с органичен състав. Вероятно това са останки от жертвоприношенията, провеждани
по време на ритуалите.
Ритуалната камера, която е изградена от глинени кирпичи е открита от обединена
американска археологическа експедиция – разкопките са извършени от
изследователи от Yale University, Pennsylvania University Museum и New York
University. Проучванията се извършват в Шунет ел-Забиб (Shunet El-Zebib), част
от Абидос, свещеният град на фараоните, където са погребани много от по-ранните
египетски владетели. Този комплекс е разположен на 400 километра южно от Кайро.
Според учените, в откритата от тях камера се е намирало тялото на фараон Ур-Аха
по време на провеждане на ритуала по погребението му. Неговият гроб е в
съседство с камерата, но не е ясно дали преди това е бил погребан в нея.
В камерата са открити и три правоъгълни гроба с дървен покрив, покрити с
тръстика. В единия от тях се намира много добре запазен скелет на жена, а в
другия – само части от човешки кости. Експертите още не са идентифицирали тези
останки.
Освен това е открит и тайник със съдове, изрисувани с йероглифи, указващи, че
те са направени по времето на управлението на Ур-Аха.
Този фараон е основател на Първата династия, по време на която успява да
завладее целият горен и долен Нил. Следващите династии смятат, че в Абидос е
погребан самият бог Озирис.
Сведенията за тази епоха са много откъслечни, поради което откритието на
американските археолози е от изключително значение.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 18-04-2007
|  Диета от мляко, плодове и зеленчуци помага за спиране на цигарите
Консумацията на мляко, плодове и зеленчуци може да помогне на пушачите да скъсат с
вредния си навик, установиха американски учени от Центъра за медицински изследвания
на Университета “Дюк”. Положителният им ефект върху отказващите цигарите се дължи на
специфичните усещания, които предизвикват у човека – изброените продукти влошават
вкуса на цигарения дим и спомагат за естествената непоносимост към него, докато
обратно, алкохолът, кафето и месото “подобряват” вкуса на цигарите и карат хората да
пушат повече.
Изводите на медиците се основават на проучване, проведено сред 209 активни пушачи,
проведено под егидата на Центъра за изследвания на никотина и рехабилитация на
тютюнопушенето към Университета “Дюк” (Duke Center for Nicotine and Smoking
Cessation Research; CNSCR). Участниците в изследването били помолени да назоват
храните или напитките, които подобряват или влошават вкуса на цигарите и ги карат да
палят повече или да пушат по-малко.
19% посочват, че честата консумация на мляко и млечни продукти намалява влечението
им към цигарите, 16% придават подобни свойства на плодовете и зеленчуците, а 14%
посочват, че не им се пуши след пиенето на сок или вода, посочва Red Orbit,
цитирайки резултатите от изследването, публикувани в специализираното издание
Nicotine and Tobacco Research.
Най-привлекателни стават цигарите за пушачите при употребата на при употребата на
напитки, съдържащи кофеин, като кафе, кола или чай (45%). Вкуса на цигарите са
подобрява значително и от алкохола (44%). 11% посочили, че яденето на месо също
събужда у тях желанието да запалят. Според респондентите, при цигарите с ментол,
влиянието на изброените продукти като стимулатори или инхибитори на желанието за
пушене било практически равно на нула.
Авторите на изследването смятат, че е възможно създаването на специална
“антицигарена” диета, която да направи вкуса на цигарите неприятен за пушачите и по
този начин да улесни отказа им от вредния навик. “Дори и при леки промени в начина
им на хранене, например включването на чаша мляко, за сметка на чашата бира, може да
помогне на пушачите да откажат цигарите по-леко”, категоричен е ръководителят на
изследователския екип, асистентът по медицинска психиатрия от CNSCR, Джоузеф
МакКлърнън (Joseph McClernon, Ph.D.).
Учените от “Дюк” смятат да използват в програмите си за отказ от тютюнопушенето и
сребърния ацетат (silver acetate), за който също е доказано, че прави цигарения вкус
неприятен за човека. Химическата добавка може да се използва в дъвки, бонбони или
табленки срещу пушенето. Специалистите обаче посочват, че новооткритата
“антицигарена” диета сама по себе си едва ли ще гарантира на пушачите пълен отказ от
цигарите. По тяхно мнение, тя трябва да се използва като част от комплексното
лечение с известните вече никотинови заместители, под формата на дъвки или лепенки.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 17-04-2007
|  Откриха прародителя на змиите
Канадецът Майкъл Колдуел (Michael Caldwell) и колегите му от Албъртският
университет (University of Alberta) са открили останки от гущер, в който се
забелязват признаци на превръщане в змия, пише ScienceDaily. Новият вид гущер,
наречен Adriosaurus microbrachis, е обитавал моретата преди 95 милиона години.
По време на еволюцията той е загубил предните си крайници. Костите на тези
крайници практически не са се формирали по време на ембрионалното му развитие.
В същото време задните крайници на животното са били много добре развити.
Това създание накара учените да погледнат по нов начин еволюцията на змиите.
Те са произлезли от гущерите, които постепенно са загубили крайниците си.
Любопитно е да се отбележи, че наскоро учените откриха първата змия на
планетата, живяла преди 90 милиона години. Тя също нямала предни крайници, но
е имала задни, които обаче са толкова малки, че почти (а може би изобщо) не са
се използвали. Това откритие накара палеонтолозите да направят извода, че при
еволюцията на гущера в змия са отпаднали първо предните крайници, а след това
и задните. Това трябва да е станало на сушата, понеже първата змия е живяла на
сушата.
Сега обаче, ако се преместим с 5 млн. години назад се открива противоположно
доказателство: гущерът Adriosaurus microbrachis е живял във водата. Това е не
само първият пример за загуба на крайници при гущери живели във водата, но и
най-ранния пример за загуба на крайници при гущерите въобще. Следователно това
са първите стъпки, довели до появата на змиите.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 16-04-2007
|  Ексхумират тялото на Хари Худини
Неразгадан остава номерът му с освобождаването от вериги
Тялото на починалия през 1926 година легендарен илюзионист Хари Худини ще бъде
ексхумирано и подложено на експертиза, доколкото истинската причина за смъртта му си
остава тайна досега. За ексхумацията настоява племенникът му Джордж Хардин, внук на
сестрата на вълшебника.
” Смъртта на Худини е потресла цяла Америка, ако не и целия свят. Може би е време тя
да бъде изследвана по-внимателно”, заявява Хардин в интервю за Асошиейтед Прес.
Общопризнатата версия за края на Худини гласи, че той е починал скоропостижно от
перитонит, получен в резултат на улично нападение. Но аутопсия на тялото така и не е
направено и скоро след погребението тръгват слухове, че Худини е бил отровен.
Слуховете нито са били потвърдени, нито опровергани.
В публикуваната през 2006 година книга ”Тайният живот на Худини” авторите Уилям
Калуш и Лари Слоуман дават гласност на няколко теории, според които илюзионистът
става жертва на заговор. Публикацията на това разследване е навела Хардин на
мисълта, че е необходима ексхумация.
Хари Худини / 1874- 1926/, чието истинско име е Ерих Вайс, се прославил на времето
си с много трикове. Най-знаменитите му номера са били свързани с изчезване от
сцената и освобождаване от окови. Повечето от номерата му са останали неразгадани.
Той умира в Детройт на 52 годишна възраст, погребан е в Ню Йорк.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 16-04-2007
|  Изследователи от НАСА обясниха природата на взривовете на Слънцето
Изследователи от НАСА успяха да обяснят по какъв начин се случват взривовете на Слънцето. За това откритие съобщи по време на пресконференция в НАСА Джудит Карпен (Judith Karpen), представител на научно-изследователската лаборатория на ВМС на САЩ.
Учените са получили информация с помощта на космическия апарат Хину (Hinode), който бе изстрелян към Слънцето през септември 2006 година с цел изучаване на магнитното поле на нашата звезда.
“Ние действително видяхме много неща за първи път. Например, как магнитното поле разпространява енергия към различни райони на Слънцето и как това довежда до взривове” – съобщи Карпен.
С данните получени от космическия апарат специалистите ще могат да създадат подробен тримерен модел на Слънцето. ”Този модел няма да остави място за теория – ще има революция! Ще трябва да преразгледаме някои теории и да се откажем от други” – коментира изследователката.
Освен това учените са получили потвърждение на факта, че атмосферата на Слънцето е значително по-гореща в сравнение с повърхността, което е фундаментален астрофизичен феномен.
“Все още не можем да разберем как по-хладната повърхност загрява по-горещата атмосфера. Получените данни обаче, по всяка вероятност, ще ни помогнат да разберем механизма на това загряване” – допълни Карпен.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 23-03-2007
|  Астронавтът Армстронг търсил библиотеката на Атлантида
Като стане дума за Еквадор най-често идващата на ум асоциация е митичната страна на съкровищата - легендарното Елдорадо. Последователите на Индиана Джоунс още кръстосват из джунглите на кръстената на екватора латиноамериканска държава, за да търсят несметните богатства на Елдорадо. Вместо злато обаче изследователите може да открият нещо далеч по-ценно - библиотеката на една друга легендарна и също така мистериозно изчезнала страна - Атлантида.
Досега най-малко дузина очевидци твърдят, че са прониквали в пещерите, в които се намират хранилището на знания на атлантите. Според тях подземията са пълни с безброй рафтове. На тях са подредени тежки железни книги и хиляди инкрустирани по незнайна технология полупрозрачни кварцови плочки. Между рафтовете се извисяват статуи на някогашните стопани на библиотеката, а в дъното на огромната подземна зала има покрита със златни инкрустации и скъпоценни камъни врата.
За първи път за тайнствените подземни лабиринти на Еквадор започва да се говори през 1969 г. Тогава аржентинският предприемач Янош Мориц попада на мрежата от подземни тунели, в които - според твърденията на местните хора, е скрита библиотеката с железни книги от Атлантида. Пак тогава вестниците пишат, че предприемачът успял да договори с президента на Еквадор концесия, която му дава право да изследва и контролира евентуалната находка, както и правото на фото и киноснимки от нея. Така и не станало ясно какво и как е платил Мориц за тази концесия, но със сигурност е известно, че аржентинецът започва да подготвя с пълна пара експедиция, която била екипирана с необходимото спелеоложко оборудване.
Дали е открила нещо експедицията на Мориц и дали изобщо се е състояла? Още не се е намерил експерт, който да даде категоричен отговор на тези въпроси. Във всеки случай мълвата за библиотеката продължава да се подхранва от интереса, който проявява към нея прочутият швейцарски писател и изследовател на паранормални артефакти Ерих фон Деникен. Авторът на ”Боговете са били астронавти” и на още цял куп други книги и филми твърди, че през 1972 г. се е срещал с Янош Мориц. Тогава аржентинецът показва на Деникен тайния вход за подземните тунели, който се намирал на скришно място в еквадорската джунгла. Швейцарецът твърди, че предприемачът го водил лично из лабиринта от естествени пещери и изкопани неизвестно от кой и как тунели. Само че Мориц категорично отказал да заведе фон Деникен до залата на подземната библиотека. Според гида на швейцареца входът и разположението на подземния лабиринт били известни само на индианците от едно местно племе. От дълги години те пазели и предавали това познание устно от поколение на поколение, тъй като нямали своя писменост.
Всичко това Ефих фон Деникен описва в поредната си книга - ”Златото на боговете”. Авторът не скрива възхищението си от начина, по който са били построени тунелите с абсолютно гладки стени, под и покрив. Според самия Мориц лабиринтът от тунели и пещери се простирал на стотици километри на територията на Еквадор и Перу.
Тази книга на Деникен предизвиква сред сериозните учени повече насмешка, отколкото доверие, тъй като репутацията на швейцареца била поставена под съмнение заради яростното му отстояване на хипотезата за посещаването на земята в миналото от извънземни цивилизации. Финансовите афери, в които се забърква Деникен, също подхранва скептицизма на колегите му. Авторитетът на швейцареца обаче се сринал окончателно, след като Янош Мориц отрича в едно интервю да е показвал лабиринта на човека, написал ”Златото на боговете”.
С това можеше да се сложи точка на тази тема, ако междувременно Мориц не беше дал още едно интервю в авторитетното немско списание ”Шпигел” в броя от 19 март 1973 г. В него той потвърждава съществуването на подземните тунели и на ”металната билиотека”. Само че аржентинецът категорично отказва да назове името на човека, който е водил там. Той пак споменава, че входът за лабиринта от пещери и тунели се охранява от някакво изостанало индианско племе. В крайна сметка той признава пред немския репортер, че е показал на фон Деникен една пещера, която обаче не била свързана с подземния лабиринт. Мориц не скрил също, че се отказал в последния момент да разкрие на прочутия швейцарец истинския лабиринт, тъй като се страхувал, че той или някой друг може да му отнеме еквадорското съкровище.
Така или иначе интервюто в ”Шпигел” отново разпалило интереса към библиотеката. Този път с нейното издирване се захванал шотландският изследовател Стенли Хол, който бил един от малкото учени, приемащи за истина написаното в ”Златото на боговете”.
Хол успява да издири Мориц. На срещата той му предлага да организират съвместно еквадоро-британска експедиция. В състава й - освен офицери и войници от еквадорската армия, да бъдат включени и различни учени - биолози, ботаници, геолози и др. специалисти. Един от колегите на Хол на име Стивън Копенс си спомня в последствие, че инициаторът на съвместната експедиция планирал първоначално да се захване с детайлното изследване и картографирането на пещерата Куева де лос Тайос, която била ключът към подземния лабиринт. Според Копенс Хол му споделил, че трябва да сложат за водач на експедицията някой известен и много авторитетен човек. ”Тогава аз му предложих да покани Нил Армстронг - астронавтът, който стъпи първи на Луната”, припомня си Копенс подробностите от разговора му с Хил. Хил Не само приема идеята, но и праща тутакси покана до Армстронг. Отговорът на американеца не само идва бързо, но се оказва и положителен.
Водени от първия човек на Луната членовете на вече сформираната експедиция се спускат на 3 август 1976 г. в подземието в джунглите на Еквадор. Спелеолозите откриват една погребална пещера с мумифицирано седящо тяло. Междувременно биолозите и другите експерти откриват в околностите на пещерата близо 400 неизвестни на науката растителни вида. Само че независимо от усилията експедицията така и не успява да открие входа към подземния лабиринт. Армстронг, Хол и хората им се били вече съвсем отчаяли, когато на сцената отново се появил аржентинския предприемач. Мориц завел изследователите до една странична - спорен него, пещера от лабиринта. Само че неговата алчност отново не му позволила да разкрие тайния вход към лабиринта.
Мориц така и не споделил с никого тайната си, тъй като умира през 1991 г. През това време Хол продължава да търси лабиринта. Упоритостта му е възнаградена, тъй като той успява да открие човека, който показал входа към лабиринта на аржентинеца - Петронио Джарамило. След като позвънил по телефона в Еквадор Хол разбрал от Петроние, че Мориц е завел експедицията на Армстронг в съвсем друга пещера. По думите той бил проникнал в пещерата с библиотеката още през 1946 г., когато пътешествал из джунглада с чичо си. Той бил приятел с индианците, които пазели входа за подземния лабиринт. В знак на признателност към чичото местните му показали свещената за тях пещера. Тогава младият Джарамило видял наредените по рафтовете хиляди железни книги, всяка от която тежала по двадесетина килограма. Очевидецът казал още, че е посещавал още един път сам пещерата и взел тогава 7 от книгите в библиотеката, но не могъл да ги изнесе на повърхността, тъй като те били прекалено тежки. Джарамило обаче добре си спомнял, че страниците на металните книги били покрити с някаква зеленикава патина. Това означава, че по всяка вероятност листата им са изработени от мед. Освен с непозната за Джарамило писменост книгите били пълни с най-различни пиктограми, чертежи и символи.
Според Джарамило библиотеката имала и втора зала, която била пълна с кварцови плочки. По всяка вероятност и те са представлявали някакъв носител на информация. В същата зала имало и много статуи на хора и различни животни. В дъното на втората зала имало позлатена врата, която била заключена, а в една странична стая Джарамило открил голям полупрозрачен саркофаг, в който имало мумия с великански размери. Според очевидеца от видяното той останал с впечатлението, че в подземието са събрани ценни вещи, които би трябвало да бъдат спасени от някакво задаващо се бедствие.
В крайна сметка Хол и Джарамило постигнали съгласие да продължат съвместно издирването на библиотеката. Двамата даже се договорили с еквадорските власти, за да получат одобрение да работят под егидата ЮНЕСКО. Само че през заплануваната за 1995 г. експедиция началото й било отложено, заради възникнал между Перу и Еквадор конфликт. След това пък се сменил политическия режим в Еквадор и положението се влошило до такава степен, че Хол се видял принуден да напусне страната. През 1998 г. Джарамило бил убит край дома си. Според разследващите престъплението полицаи това било обикновено улично престъпление. Така или иначе местните власти не позволили на Хол да направи свое разследване.
До ден днешен десетки ентусиасти се опитват да открият входа към подземния лабиринт. Само че всички те са преследвани от някаква зла участ. През 2005 г. например човек на име Стен Гриз установил контакт с живеещото в еквадорските джунгли индианско племе шуарами. Той успял да убеди старейшините да му покажат входа към подземието. Като отишли на мястото обаче се оказало, че входът бил скрит под водата на придошлата през пролетта река Пастаза.
Що се отнася до навършилия вече 70 години Стенли Хол, той продължава упорито да настоява пред еквадорското правителство да му бъде оказана помощ при издирването на библиотеката с металните книги. Шотландецът е сигурен, че разполага с точните координати на мястото, където би трябвало да се намира входът към подземието. Досега обаче той все още не е успял да намери спонсор или организация, която да финансира нова експедиция в еквадорската джунгла.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 21-03-2007
|  Австралийски изобретател предложи да се изграждат въздушни електростанции
Група от 600 въздушни генератора може да произвежда мощност, превишаваща 3 пъти мощността на най-голямата АЕЦ в САЩ.
Изследователят от Университета в Западен Сидни (University of Western Sydney) професор Браян Робъртс (Bryan Roberts) предлага да се построи вятърна електростанция на височина 4500 метра от повърхността на Земята. В своя проект Робъртс предлага в топосферата да се разположи специална конструкция с няколко перки, които са съединени с генератор на електроенергия.
Понеже на височина няколко километра в определени точки на земното кълбо ветровете са много силни и постоянни, тази конструкция може да се носи във въздуха за сметка на подемната сила и едновремено да произвежда електричество. За подаване на електроенергия към земната повърхност е планирано да се използва кабел, който ще играе и роля на “котва”, която да задържа платформата.
Според изчисленията на Робъртс, група от 600 въздушни генератора може да произвежда мощност, превишаваща три пъти мощността на най-голямата атомна електроцентрала в САЩ. Австралийският изобретател вече е провел изпитания на неголеми модели на въздушните генератори и сега с помощта на новосъздадената компанията Sky WindPower изгражда работещ прототип.
Федералната администрация по авиация на САЩ е издала разрешение за провеждане на изпитанията, но за момента няма достатъчно финансови средства за завършване на проекта. Според предварителните оценки, за практическата му реализация ще са нужни над три милиона долара. Проблем създава също и изборът на място, където да бъде разположен вятърният генератор. Въздушната електростанция трябва да се намира встрани от авиотрасетата и едновремено с това в зона на активни ветрове.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 20-03-2007
|  Айнщайн открехва вратата към друго измерение
18 април 1955 г. е последният ден в живота на Алберт Айнщайн. Сърцето на гения на теоретичната физика спира да бие, след като някъде към 1 часа през нощта се спуква аортата му. Според завещанието на Айнщайн тялото му е кремирано в Трентън, щата Ню Джърси, а прахта му е била погребана при съблюдаването на пълна тайна. Чак сега обаче става ясно, че заедно с прахта на физика е била предадена на земята и пепелта на част от ръкописите му. Според някои изследователи Айнщайн е изгорил лично преди смъртта си тези трудове, тъй като е смятал, че на този етап заложените в тях познания биха могли до донесат повече вреда, отколкото полза на човечеството.
Твърде вероятно е между тези изгорени ръкописи да са били и разработките му в областта на Единната теория на полето. Нейната основна идея е да се опише само с едно уравнение взаимодействието на трите фундаментални сили електромагнитни, гравитационни и ядрени. Като убеден пацифист авторът на Теорията на относителността решава да скрие последните си трудове, след като участва в един военен проект, който остава в историята като ”Експериментът Филаделфия” или ”Проект Рейнбоу” (”Слънчева дъга”).
Автор на теоретичната разработка е самият Айнщайн, а техническото изпълнение на проекта е поверено на един друг гениален откривател родения в Хърватска учен Никола Тесла. През 1943 г. се стига до финализирането на проекта и до неговото практическо експериментиране. По това време Втората световна война е в разгара си. Като съюзник на Англия и Русия САЩ доставя с морски конвои в Европа хиляди тонове храни, дрехи, медикаменти и оръжие. Само че в Атлантическия океан много от съюзническите кораби са потопени от подводниците на Вълчата глутница на адмирал Дьониц. Именно поради тази причина пацифистът Айнщайн се съгласява да участва в проекта, чиято цел е била да направи невидими за хитлеристките радари съюзнически кораби.
За тази цел е бил изработен т.н. ”генератор на невидимостта”. Под ръководството на Тесла той е бил монтиран на лекия разрушител от военноморския флот на САЩ ”Елдридж DE-173”.
Според участвали в проекта очевидци експерименталното електронно оборудване се е състояло от два много мощни 75-киловатови генератора, които са захранвали 4 гигантски магнитни бобини. Те са били монтирани под палубата на кораба. Към тези основни елементи била навързана и още цял куп други електронни устройства.
За първи път ”генераторът на невидимостта” бил тестван в акваторията на Филаделфийското военноморско пристанище на 22 юли 1943 г. Освен от кея експериментът бил наблюдаван и от борда на военния кораб ”Андрю Фюръсет”. Именно на него по това време служел матросът Карлос Мигел Аленде. През 50-е години на миналия век той е очевидецът, който първи дръзва да разкаже пред медиите за експеримента под псевдонима A.K.A.
Точно в 9 часа екипажът на ”Елдридж” включва захранването на бобините. Малко след това наблюдателите от брега и съседните кораби забелязват, че съдове е обхванат от някаква зеленикава мъгла. В следващия момент мъглата изчезва заедно с целия кораб. Посветените в тайните на експеримента висши офицери остават изумени, тъй като те очаквали, че ”Елдридж” ще изчезне само от екраните на следящите го радари. След няколко минути корабът отново се появява на радарите и в залива. Качилите се на борда офицери и учени установяват, че част от членовете на екипажа са дезориентирани, а на други им се гади и повръщат. Пазеният в строга тайна проект не дава възможност да се разбере какво точно става през следващите трие месеца, но е известно, че участващите в експеримента учени и експерти доработват нещо по инсталацията на ”Елдридж”.
Следващият тест се провежда на същото място и година на 28 октомври в 17,15 часа. Този път корабът изчезва, но не съвсем, тъй като през първите няколко секунди очевидците виждат неговото слабо призрачно очертанияе върху водата. После ”Елдридж” е обхванат от някаква заслепяващо синкаво сияние, след което разрушителят изчезва от хоризонта. В следващите няколко секунди корабът се появява на стотици километри в залива на Норфолк в щата Вирджиния, където е наблюдаван в продължение на няколко минути от моряците във военната марина. В един момент ”Елдридж” изчезва от залива в Норфолк по същия мистериозен начин, по който се е и появил, за да се завърне отново на рейда във Филаделфия.
Качилите се на борда му учени и медици установяват, че почти всички членове на екипажа са сериозно болни. Някои не са на себе си, а други направо са откачили. Петима от моряците пък са буквално изпържени върху палубата. В последствие дори и тези, които не полудяват окончателно, не могат да възвърнат нормалното си състояние и са малко или повече чалнати. С това се слага край на първия СТЕЛТ-проект, тъй като никой не е очаквал, че корабът ще се телепортира и че екипажът му ще пострада толкова сериозно. Години след края ”Експеримента Филаделфия” с моряците и офицерите от ”Елдридж” ставали странни неща. Някои от тях ”замръзвали” за различни периоди и изпадали от реалния ход на времето, а други направо се разтваряли във въздуха и изчезвали завинаги.
В същата 1943 г. Никола Тесла внезапно почива, затова военните лесно засекретяват целия му архив. Независимо от наложеното пълно информационно табу слуховете за случилото се с екипажа на не заглъхва и до ден днешен. Темата станала още по-гореща, след като разследващите журналисти се добрали до документи, които потвърждавали, че през 1943 и 1944 г. Айнщайн е бил на служба в морското министерство във Вашингтон. Така или иначе всички данни за експеримента били засекретени. По заповед ”отгоре” бил прибран в сейфа и бордовият дневник на придружаващия кораб ”Андрю Фюръсет”.
Сега става ясно, че ръкописите на Айнщайн по ”Проекта Филаделфия” биха могли да хвърлят нова светлина не само за случилото се с ”Елдридж”, но и за природата на някои феномени като паралелни светове, СТЕЛТ-технологии, телепортация и машина на времето. По всяка вероятност идеята на Айнщайн е била да изкриви с помощта на мощно електромагнитно поле пространството около разрушителя по такъв начин, че той да се превърне в невидима за окото капсула. През последните години учените стигнаха до извода, че изкривеното и затворено в гравитационен колапс пространство образува т.н. Сфера на Шварцшилд. В една такава сфера може бъде затворена цялата Вселена, твърдят учените.
След ”Експеримента Филаделфия” Айнщайн се убеждава на практика, че е открехнал вратата към други измерения и паралелно съществуващи светове. И тъй като е бил наясно, че човечеството още не е готово да използва разумно това познание, той вероятно е предпочел да отнесе прозренията си в гроба, вместо да ги довери на своите все още неузрели за тях съвременници.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 12-03-2007
|  Китай откриха Змей Горянин
Североизточен Китай бяха открити вкаменените останки на праисторическо водно влечуго с 2 глави. Това е първият документиран случай на фосил на гръбначно животно с подобна малформация, съобщава BBC News, цитирайки британското научно списание Biology Letters. Откритието било направено от екип китайски и френски палеонтолози в скалния масив Исян (Yixian) и ще бъде изложено в музея в южния китайски град Шенчжен (Shenzhen). Удивително добре запазените останки на възраст 120 млн. години са с дължина само 7 см. Това кара учените да смятат, че става въпрос за бебе-гущер, което към момента на смъртта си е било в последния етап от ембрионалното си развитие или новородено, посочва New Scientist.
Животното спада към рода Хористодера (Choristodera) – праисторически гущери, живели пред периода Креда (преди 144-65 млн. години), уточнява ръководителят на френския Национален център за научни изследвания (Centre National de la Recherche Scientifique, CNRS) в Париж, д-р Ерик Бюфето (Eric Buffetaut). Възрастните екземпляри от този вид достигали дължина до 1 м. и се характеризирали с дългата си шия, в случая две. Гръбначният стълб на малкия гущер също бил разделен на две на мястото, където шията се отделя от тялото, в резултат на което се формирали 2 шии и 2 черепа.
При съвременните животни, случаите на двуглави екземпляри са сравнително често срещано явление. В частност, в света са регистрирани над 400 случая на различни видове двуглави змии. Подобна деформация възниква в резултат на увреждания в ембрионалния етап на развитие на животното.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 09-03-2007
|
|
| | 
|
Анекдот |
|
|
В час по математика:
-Кое число е след 2, Иванчо?
-Три,госпожо.
-А след седем?
-Осем,госпожо.
-Браво Иванчо. А кой те научи да броиш?-
-Тате,госпожо.
-Добре. А след 10 ,кое е?
-Вале,госпожо . | |
|
|
|
|
Фотогалерия |
|
|
 | |
|
|
|
|
Нагоре