 
|
На днешният ден |
|
|
5.11.2002 г.
Галилео се сближава само на 160 километра с Аматея и отклонението, оказано върху траекторията на апарата, е измерено с цел точно ...
| |
|
|
|
| | интересно и любопитно
Интересно и любопитно:
 Откриха най-дългия поток от частици във Вселената
Индийски учени от Пунския университет (Pune University) в щата Махаращтра успяха да засекат най-дългия известен на науката междугалактически поток от частици. Дължината му е почти 1,5 милиона светлинни години, съобщава New Scientist. Потоци от частици се изхвърлят от много космически обекти, включително звездите в начален стадий на формирането си. Най-силните от тях изхождат от центъра на галактики с активни ядра.
Газът в такива галактики се поглъща от свръхмасивна черна дупка. Този процес поражда изхвърляне на топлина, високоенергетични частици и образуване на магнитни полета. Понякога се образуват “лъчи” от горещ газ, които преминават през галактиката и изчезват в открития космос.
Откритият от индийските учени поток излиза от голямата елиптична галактика CGCG 049-03, която се намира на шестстотин милиона светлинни години от нас. Изследователите са открили “лъча” по време на търсене на източници на високоенергетични излъчвания. След това това получили допълнителна информация с помощта на телескопа GMRT (Giant Metrewave Radio Telescope) близо до Пуна и стометрова радиоантена, разположена в Германия.
Дължината на потока е около 1,5 милиона светлинни години, което превъзхожда два пъти настоящия рекорд. При него има и други особености. Обикновено подобни лъчи се разпространяват по двойки, като всяка от тях се движи в противоположно направление. В случая един от двата лъча е значително по-къс от другия. Възможно е светлината от него (той се отдалечава от Земята) още да не е достигнала до нас.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 14-12-2007
|  SMS-ът навърши 15 години
Смешните съкращения, емотикончета, представляващи кратките съобщения, които можете да изпращате и да получавате на мобилния си телефон, този месец празнуват 15-ти рожден ден. Със сигурност може да се каже, че те далеч не допринесоха за елегантността на ежедневната реч.
СМС-ът навърши 15, трябва да се знае, че първото съобщение, изпратено на мобилен телефон на британската мрежа Vodafone,било получено непълно. Но все пак може би е било по-съдържателно от двете изречения, казани по телефона в далечната 1861 година. Легендата твърди, че те са звучали така : ”Слънцето е направено от мед” и ”Конят не яде салата от краставици”. Но там поне предлогът и сказуемото поне са си стояли на местата, което не може да се каже за средно 280-те смс съобщения, изпращани годишно от всеки европеец.
Нещо повече, възможността да се изпращат лаконични съобщения допринесе до явната деградация на правилата за приличие- към хронично негативните ефекти, наред с идиотските съкращения и усмивчиците, могат да се отнесат и отказът от препинателни знаци и интервали.
Немците например започнаха да пренебрегват и без това доста сложната си граматика и при използването на други средства за комуникация. Интернет-порталът Yahoo! за първи път събра тази година най-честите грешки при търсенето. Google също публикува резултатите от мониторинга на търсачките в интернет. Неграмотността е по-скоро правило.
Новите средства за комуникация заплашват да сринат езиковите норми, това го разбра още изобретателят на телефона Йохан Филип Райс. В първата фраза той чул, че слънцето е направено от захар / на немски думите ”мед” и ”захар” са сходни/. А що се отнася до коня, той нищо не разбрал изобщо. Трябва да сме благодарни, че за такива сентенции днес има смс и търсачки.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 13-12-2007
|  Делфини ухажват самките с букети водорасли
Мъжете подаряват на дамите обикновено цветя и бонбони с надежда да получат тяхната благосклонност. Делфините подаряват на изгорите си букетче водорасли.
По данни на най-нови изследвания, самците поднасят на самките морски растения, за да ги впечатлят. По-рано се смяташе, че ухажването при делфините се изчерпва само с енергично обикаляне около женските.
Поднасянето на предмети като част от брачния ритуал е твърде рядко разпространено в света на животните. Досега бе наблюдавано само при шимпанзета.
Фактът, че обичаят се регистрира у изолиран кръг речни делфини, обитаващи водни басейни във Венецуела, Бразилия и Боливия навежда на мисълта, че или се предава от поколение на поколение, или се е сформирал в различни групи независимо от останалите.
Откритието може да докаже тезата, че делфините имат култура- по-точно, известно ненаследимо сложно умение, на което някои членове от популацията обучават другите и по такъв начин го предават от поколение в поколение.
До момента културата се счита за отличителна черта на човека, несвойствена на други биологични видове. Доказва се, че високоразвитите разновидности на поведение се проявяват и у шимпанзетата, но дали делфините също имат култура, още е спорно.
Д-р Тони Мартин от British Antarctic Survey в Кембридж и д-р Вера да Силва от Националния институт за изследване на Амазония са проучили 6026 групи делфини в резервата Мамирауа в Бразилии - това е наводнен участък от ”дъждовна гора”.
В 221 от изучените групи най-малко един от делфините е пренасял предмети- водорасли, клони или парче глина.
В състава на групите обикновено е имало възрастни самки, а ”приносителите” почти винаги са били възрастни самци. Освен това в групите, където е фиксирано пренасяне на предмети, проявите на агресия в отношенията между самците е била 40 пъти по-вероятна, отколкото в останалите групи.
Както твърдят изследователите, ако делфините се занимаваха с пренасяне на предмети просто за забава, това биха правили и самките и малките, но подобно нещо не е забелязано.
Учените са направили и ДНК анализи на проби от тъкани на възрастни и млади екземпляри. Данните от анализите са потвърдили горепосочената теория.
Д-р Мартин, който тази седмица представи откритието си на конференция, организирана от Обществото по зоология на морските бозайници в Кейптаун, Южна Африка, каза в интервю за сп. New Scientist: ” Бях поразен колко много от самците, които по-често от другите пренасяха предмети, са в списъка на най-вероятните бащи на конкретните деца”.
”Това е толкова необичайно, че много от колегите ми посрещнаха идеята скептично - сега обаче, според мен, тя е подкрепена с многобройни доказателства”, добавя той.
Делфините от вида афалин, обитаващи Шарк бей на запад в Австралия, късат парчета от морски сюнгери и си ги слагат на носа, за да не се наранят, докато опипват морското дъно. Това е единственият известен пример за оръдие на труда, използвано от делфините и учените, които го откриха, също говорят за наличие на култура при тях. Д-р Майкъл Крутцен от Университета в Цюрих казва :” Вече съм убеден, че подобно поведение е плод на социално обучение. В такъв план можем да го определим като култура”.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 11-12-2007
|  Глобалното затопляне разширява зоните с тропически климат
Границите на тропическите зони на земното кълбо се увеличват заради климатичните промени на планетата, съобщава ВВС. За това свидетелства поредното изследване в областта на глобалното затопляне. Авторите му подчертават, че има голяма заплаха от недостиг на хранителни продукти и дефицит на прясна вода.
След като са направени различни тестове, при които са изполвани спътникови данни, учените установяват, че от 1979 година географската ширина на тропическия пояс се увеличава с от 2 до 4,8 градуса. Резултатите от изследването са оповестени по време на конференция на ООН в Бали, посветена на съкращаването на извърляните в атмосферата емисии от въглероден двуокис.
Авторите на изследването отбелязват, че границите на тропическия пояс са външните граници на субтропичните сухи зони и преместването им в посока полюсите може да доведе до глобални промени в екосистемите и населените места.
За възможни проблеми с хранителните продукти и водните ресурси предупреждаваха и по-рано редица доклади на IPCC (Intergovernmental Panel on Climate Change). Според прогнозите на IPCC, около 75 милиона жители на Африка са под заплаха да се сблъскат с тези проблеми около 2020 година. В същото време, поради намаляване на валежите, селскостопанската продукция ще намалее с около 50 процента. В Централна и Южна Азия плодородието ще намалее с до 30 процента.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 07-12-2007
|  Болестите са от нерви или нервите са от болести?
Главният ни мозък е ”центърът за управление” на всички системи в организма. И сега всекиму е известно понятието ”психосоматика”/ ”Психо”- душа, ” сома”- тяло/, тоест зависимостта на развитието на тази или онази болест от нервното напрежение и стресовите ситуации, които преживяваме.
Например специалистите смятат, че в 60% от язвите на стомаха и 30% от инфарктите на миокарда се ” заработват” изключително на нервна почва.
Има обаче и обратна връзка - соматопсихическа, когато в началото си болестта сигнализира с неочаквани изблици на различни емоции и смяна на настроението.
И ако психосоматиката напълно отговаря на типа личност / слабото място на язвителните хора е стомахът, на жлъчните - черният дроб, у агресорите се среща повишено кръвно налягане и т.н./ то соматопсихическите нарушения често са неочаквани за човека и предизвикват недоумение у околните.
Смехът без причина е признак на...хормонален срив!
Ако суров и сдържан човек внезапно става малодушен, просълзява се пред екрана заради глупава мелодрама, започва да си подсвирква и да изпада в несвойствено по-рано умиление, налице са признаци за съдови проблеми. Спазмите на съдовете или нарушението на тяхната проходимост / както при атеросклерозата, например/, водят до хипоксия на тъканите, в това число и на мозъчните. А нарушението на храненето на мозъчните участъци, отговорни за емоциите, дава и такова понижение на контрола над настроението.
А безпричинният смях, екзалтацията и невъзможността да се владеят емоциите на неподходящи места / на съвещание или в транспорта, например/ са признак за ендокринни разстройства, нерядко свързани с нарушението на производството на полови хормони и хормони на щитовидната жлеза, което предизвиква трескаво състояние дори у най-възпитаните хора.
Избухването за дреболии идва от сърцето
Сдържаният и спокоен човек изведнъж избухва, горещи се - не е лошо да се изследва сърцето. Това често се получава при нарушена проводимост на миокарда и при някои видове аритмии.
Когато се забелязва повишена мнителност, гнусливост, придирчивост и капризи при хранене, това може да означава начало на проблеми със стомаха и дванайсетопръстника.
Засилена обидчивост и желание да обиждат, да се заяждат с близките, са характерни при развитие на болести, свързани с черния дроб и жлъчката.
”Философите” трябва да проверят белите си дробове.
Когато човек изведнъж става ” не от мира сего”, отдава се на философстване за смисъла на живота, натъжава се без причина и от време на време се затваря в себе си, емоционалните симптоми често съпровождат хронични проблеми на дихателната система/ бронхиална астма, обструктивни болести на белите дробове/.
А прекалената разговорливост и дори досадно поведение в общуването, когато човек става многословен и прекалено разпилян в приказките плюс повишен апетит нерядко са сигнал за развитие на захарен диабет.
Активният, енергичен човек изведнъж става вял, посред бял ден го връхлитат пристъпи на умора, в настроението му преобладават унили нотки, започва да капризничи като малко дете- това често се проявява при възпалителни процеси на бъбреците. Пиелонефритът, например, предизвиква интоксикация на организма, което води до физическа и душевна слабост.
Злопаметността говори за болни зъби
Изблиците на раздразнителност без причина, злобните, отмъстителни нотки в настроението нерядко сигнализират за хроничен болков синдром, например при проблеми с гръбнака или костите.
Ако открит и контактен човек изведнъж става подозрителен, злопаметен, потаен, възможно е да развива скрит гноен процес. Много чисто виновни за това са нелекувани кариеси, плеврити.
Така че ако забелязвате несвойствени за близък човек настроения и модели на поведение, не бързайте да мислите, че е спрял да ви обича и да се каете, че сте сложили змия в пазвата си. По-добре го заведете на лекар, защото, поглеж, може да се окаже, че някой недоизлекуван грип стои в основата на всичко...
Изпратено от MayaBancheva | записано на 07-12-2007
|  Земята съжителства с паралелни светове
На пресконференция тези дни Ернст Мулдашев хвърли поредната си бомба: египетските пирамиди са построени от хора, чиито статуи може да се видят в страната на Тутанкамон. ”Това са люде от паралелни светове, именно тях древните египтяни смятали за богове каза той.
Любопитно е, че религиите признават съществуването на тези паралелни светове. В Корана например се посочва, че те са 1000. Според съвременни учени пък вселените, успоредни на нашата, са невидими и неосезаеми за нас, тъй като се намират в друго пространствено измерение.
Проф. Мулдашев и неговите сътрудници смятат, че те не са изолирани от нашия свят, че ”живеят” с нас. На същото мнение са и доста физици. Те твърдят, че в тримерното пространство веществото наподобява триъгълник, а в обемно изражение - тетраедър. В четиримерното пространство то съответства на два триъгълника, съединени в правоъгълник, а в обемно изражение е октаедър (геометрично тяло с осем стени). И т.н.
Руските учени са убедени, че материята на паралелните светове е проницаема за нас, понеже по принцип е празна, но не можем да я зърнем, защото е невидима както заобикалящия ни въздух.
Анализирайки тибетския Град на боговете, който посетиха преди няколко години, те допускат, че има както тримерна, така и четиримерна, петмерна и шестмерна Земя. При това тези космически тела съществуват заедно, показват изчисленията им.
Има ли факти, потвърждаващи наличието на паралелни светове,
населени с живи разумни същества?
”В десетки древноегипетски легенди често се споменава за невидими хора (богове), които периодично се материализират. Науката разполага с данни, че тези люде, чийто ръст бил огромен, смятали себе си за жители на Земята, а не за пришълци от други планети. Те са ни оставили спомен за себе си - статуи в натурална големина”, продължава проф. Мулдашев.
На журналистически въпрос защо смята, че познатите в цял свят грамадни статуи в Египет са дело на хора от паралелни светове, а не на коренното население, той отговори така: ”Бронзовите длета на древните жители на тази държава не са могли да постигнат наблюдаваното от нас съвършенство.
Всички скулптори, с които съм се консултирал, твърдят, че със старинните инструменти не може да се постигне такова съвършенство”.
Той е прав. Поразяващ е например размерът на въпросните статуи: 27-метровите колоси, седнали в храма Абу-Симбел, са съпоставими с 10-етажна постройка. Акад. Мулдашев е убеден, че конкурент на тези гиганти е само загадъчната статуя на ”четящия човек” в тибетския Град на боговете. Твърде съмнително е, че с помощта на примитивните технологии преди няколко хиляди години е било възможно създаването на такива чудеса.
Учените от екипа на световноизвестния учен смятат, че уредите, използвани за направата на статуите са изобразени на самите каменни колоси. Главата на всеки от тях е украсена с ”корона”, която е по-скоро устройство, преобразуващо мозъчната (психичната) енергия в други видове енергия (механична, електрическа и т.н.). На брадичката също има някакъв прибор. В ръцете си гигантите държат нещо подобно на джойстик. ”Съмняваме се, че това са прости украшения, отдавна се убедихме, че древните хора са използвали предимно психичната енергия, за това говорят и много легенди”, казва проф. Тимофей Никитин, зам.-ръководител на експедицията.
По всяка вероятност психичната енергия е привеждана в действие с мантри (заклинания). Мантри във вид на особени йероглифи са нарисувани на различни части от телата на каменните колоси, а така също и на споменатите устройства, изобразени на главите и брадичките им. В Карнак дори съществува специален храм на заклинанията.
Доста учени са на мнение, че дешифрирането на мантрите ще бъде възможно в съвсем близкото бъдеще, т.е. след 3-4 години. Те предупреждават: психичната енергия е много по-мощна в сравнение с повечето други енергии и поради това използването на заклинанията в съвременния свят, пълен със завист, злина, подлост, алчност и др., би имало фатални последствия за човечеството.
Хипотезата за съществуването на паралелни светове поддържат много учени. Един от тях - американският физик проф. Дрънуъл Мелхисъдек - дори посочва ръста на съществата, които ги обитават. Той пресметнал, че хората в четиримерната успоредна вселена би трябвало да са високи 3,6-4,5 метра, тези в петмерната - 10,6 метра, в шестмерната - 18 метра, а в седеммерната - 26-28 метра.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 06-12-2007
|  Как кокошките пресякоха Тихия океан?
Международен изследователски екип от Нова Зеландия, Самоа, Австралия, Канада и САЩ откри по крайбрежието на Южна Америка кости от кокошки, живяли в периода 1304 – 1424 г. Това означава, че домашната птица попада на котинента един век преди на него да стъпят европейци, пише The New York Times. Ръководител на групата е Алис Стори (Alice Storey), антрополог от Оуклъндски университет (University of Auckland), Нова Зеландия. Резултатите от изследването са публикувани в Proceedings of the National Academy of Sciences.
Костите са открити в района на Ел Аренал (El Arenal) и на полуостров Арауко (Arauco), Чили. ДНК анализът им показва, че птиците идват от островите на Полинезия. Изследователите коментират, че откриването на тези кости потвърждава хипотезата, според която полинезийците пресичат целия Тихи океан на канутата си, като заселват не само Хавайте или остров Пасха, но и американското крайбрежие.
Повече от тридесет години учените спорят за това как се появяват кокошките в Южна Америка. Една част от тях смятат, че това става още преди откриването на континента от Христофор Колумб, с помощта на полинезийците. Повечето експерти поддържат друга теория, твърдейки, че домашните птици пристигат на континента с португалските и испански заселници след 1500 година. Трети оборват тази хипотеза с факта, че по време на завлядяването на Перу прес 1532 г. кокошките вече са използвани в традиционните обряди на перуанците. Малка е вероятността кокошките да се разпространят толкова бързо от източното до западното крайбрежие, че да бъдат използвани в религиозните ритуали.
Генетичният анализ на откритите в Ел Аренал кости слага край на тези спорове. Вече е ясно, че те са близки до костите от кокошки в северните острови на Полинезия – Тонга и Източна Самоа.
Изследователите са искрено озадачени от факта, че пристигайки в Ел Аренал, полинезийците не оставят никакви други следи от прибиваването си там, освен кости от кокошки.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 04-12-2007
|  Причина за това е слънчевият вятър, който отнася част от най-горните слоеве от атмосферата на планетата.
При взаимодействието между слънчевия вятър и атмосферата на Венера, планетата постоянно губи от газовата си обивка. Такива данни са получени по време на полета на междупланетната станция Venus Express, която дистанцинно изучава планетата. Космическият апарат бе изстрелян от Европейската космическа агенция (ESA) през ноември 2005 г. И започна работата си в орбита около Венера през май 2006 г.
За разлика от нашата планета при Венера няма вътрешно магнитно поле, което да защити атмосферата на планетата от слънчевия вятър. По този начин той пряко въздейства върху нейния най-горен слой – йоносферата, състоящ се от електрически заредени частици. В резултат на взимодействието на частиците от слънчевия вятър и частиците от йоносферата, последните отиват в космоса, а Венера постоянно губи атмосфера, съобщават от ESA.
Орбитата на космическият кораб Venus Express в перигея се приближава до планетата на 250-350 километра, а в апогея е на разстояние 66 хиляди километра. Такава траектория много подхожда за изучаване на подобно взаимодействие, тъй като преминава, както през области на непосредствена “среща” на слънчевия вятър с атмосферата, така и в по-далечни пространства, където слънчевия вятър не е смесен с венерианската атмосфера.
Взаимодействето на слънчевия вятър с плазмата от горните слоеве на атмосферата е изучено от прибора ASPERA. С негова помощ първо е определен състава на частиците. Основно това са йони на водорода, кислорода и хелия, коментират от агенцията.
Досега учените предполагаха, че частици може да напускат атмосферата на Венера, но нямаха точни данни за състава им. Сега приборът ASPERA позволи да се определи състава и количеството им. Установено е, че съотношението на водорода с кислорода съответства на състава на водата – два йона водород и един кислород.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 04-12-2007
|  Цепелинът се завръща с блясък през 2010 г.
Скоро на възраждащите се дирижабли ще може не само да се лети, но и да се живее в лукс. Американската компания Aeros Corporation обеща революционни промени във въздушния транспорт, благодарение на модерния си пътнически дирижабъл Aeroscraft ML866, който се очаква да полети през 2010 г., съобщава специализираното издание ProHotel.
Във въздушния кораб ще има както пътнически салони, така и луксозни каюти, конферентни зали и ресторанти, библиотека и казино. Благодарение на прозрачния под на част от кораба, ще се разкрива и великолепен изглед от високо на земния пейзаж.
В технически план цепелинът е уникален, тъй като благодарение на новите технологии са съкратени значително емисиите на вредните газове, отделяни в атмосферата. Летателният апарат ще е изпълнен с хелий и огнеустойчив газ. Той ще излита от летищата вертикално със скорост до 185 км/ч., която по време на полета ще достига до 280 км/ч.
Потреблението на гориво на дирижабъла ще е с 50% по-малко от самолетите със същата вместимост. За да се снижат до минимум шумовите и екологични неудобства при пътуването, като гориво за двигателите ще се използва водород.
Aeroscraft ML866 ще бъде с дължина 64 метра и ширина 36 на 17 метра. Общата площ на кабините на борда му ще е 5 382 кв. фута или 500 кв. метра, уточнява BornRich. Максималната полетна височина на цепелина ще достига до 12 000 фута (3657 метра).
Историята на въздушните балони с двигател
Първият управляем цепелин е изобретен от немския граф Фердинанд фон Цепелин през 1899 г. През 1909 г. дирижаблите започват да се използват в гражданската авиация. До 1914 г. Германската авиационна асоциация (Deutsche Luftschifffahrtsgesellschaft, DELAG) превозва с цепелини близо 35 000 пътници при над 1 500 полета без нито един инцидент.
През август 1929 г. немският дирижабъл LZ 127 Graf Zeppelin извършва знаменития си околосветски полет с 3 междинни кацания за дозареждане. За 20 дни той изминава над 34 000 км. със средна полетна скорост около 115 км/ч. През юли 1931 г. той извършва друг зрелищен полет до Арктика, а след това започва сравнително редовни пътнически рейсове през Атлантика и в Южна Америка, които продължават до месец след катастрофата на цепелина LZ 129 Hindenburg на 6 май 1937 г. на летище “Лейкхърст” в Манчестър, Ню Джързи, САЩ.
Един от най-големите дирижабли в света, USS Akron (ZRS-4), е бил с обем 184 000 куб. м. и е можел да носи на борда си 5 неголеми самолета и няколко тона товари. Теоретически, “Ейкрън” бил в състояние да преодолее без междинно кацане около 17 000 км.
Разцветът на дирижаблите е през 20-те и началото на 30-те години на ХХ век. Собствениците им обаче пренебрегвали елементарните правила за безопасност, като ги пълнели с опасния, но евтин водород, вместо инертния, но скъп хелий. Това предизвикало до най-зрелищната гибел на дирижабъл – изгарянето на LZ 129 Hindenburg. При катастрофата, която слага край на бляскавата ера на цепелините, загиват 35 души на борда и 1 човек на земята.
Преди това катастрофи, отнели множество човешки животи, претърпяват американските дирижабли USS Shenandoah (2 септември 1925 г., 14 загинали от 43 души на борда), USS Akron (4 април 1933 г., 73 от 76) и USS Macon (12 февруари 1935 г., 2 от 83), бритенските R38 (21 август 1921 г., 44 от 49) и R101 (5 октомври 1930 г., 48 от 54) и френският L 72 Dixmude (1921 г., 50 от 50).
В днешно време малки цепелини превозват хора само в Германия и Япония. Провеждат се обаче няколко проекта за възраждането на дирижаблите за транспортни нужди, особено на нестандартни товари с необичайна форма. Програми за развитието на балоните с двигатели има в много държави в Европа, САЩ и Русия.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 02-12-2007
|  Броят на сайтовете в интернет достигна 150 милиона
Количеството на сайтовете в Интернет достигна почти 150 милиона – 149 784 002, съобщават от аналитичната компания Netcraft. Според Netcraft от началото на годината до сега са създадени повече от 40 милиона сайта. Само през последният месец в Интернет са се появили около 7 милиона сайта.
По-голямата част от появилите се нови сайтове през тази година са блогове. Техният брой бързо расте на тематичните хостинги и в социалните мрежи, като например на сайтовете Live Spaces, Blogger и MySpace, коментират от компанията.
През октомври ръста на новите сайтове е бил основно поради регистрацията на нови домейни при традиционните доставчици на хостинг услуги.
На фона на тенденцията на големият ръст на нови сайтове в сферата на блоговете, най-голямо нарастване при използването на сървъри има Microsoft IIS, използван от MySpace и Live Spaces. Лидер сред сървърите обаче остава един от основните конкуренти на Microsoft IIS – Apache.
През октомври Apache-сървърите са се увеличили с един процент. Сега Apache заема 47 процента от пазара, с 10 процента повече от Microsoft IIS. Според данните на Netcraft от началото на октомври броят на сайтовете, работещи на Apache се е увеличил с 3,03 процента, а броят на сайтовете, използващи уеб сървъри на Microsoft е намалял с 1,29 процента.
Изпратено от MayaBancheva | записано на 02-12-2007
|
|
| | 
|
Анекдот |
|
|
В час по математика:
-Кое число е след 2, Иванчо?
-Три,госпожо.
-А след седем?
-Осем,госпожо.
-Браво Иванчо. А кой те научи да броиш?-
-Тате,госпожо.
-Добре. А след 10 ,кое е?
-Вале,госпожо . | |
|
|
|
|
Фотогалерия |
|
|
 | |
|
|
|
|
Нагоре